Бизнесът с нещастието

Цифрите сами по себе си рядко дават представа за цялата драма, но все пак помагат да се осъзнае нейния мащаб. Само през юли тази година европейските външни граници са били прекосени от 107 500 бежанци, съобщават от Фронтекс. 

Повечето от тези хора са ползвали „услугите” на трафиканти - с доста печален резултат: по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН над 2 400 мигранти са загинали тази година при опит да преминат Средиземно море.

В същото време има хора, които трупат пари от това нещастие - хора, които качват отчаяните хора в пробити лодки, които ги затварят в товарни камиони, а после ги изоставят на произвола на съдбата, пише в анализ за Deutsche Welle Матиас фон Хайн.

По преценки на Организацията на ООН за борба срещу наркотиците и престъпността, каналджиите, които нелегално прекарват хора към Европа, изкарват общо към 150 млн. евро годишно. Но тази цифра не е актуална, защото е изчислена въз основа на по-предишна преценка за 55 000 нелегални имигранти годишно. Ако вземем статистиката за месец юли, когато близо 110 000 бежанци са прекосили външните граници на Европа, ще излезе, че каналджиите си докарват около 300 млн. евро на месец.

Огромният брой мигранти, които в момента се опитват да достигнат Европа, създава и необятен пазар, на който каналджиите могат да предлагат своите "услуги". На този пазар има място и за такива, които само от време на време правят по някой „удар” - например като качват в камиона си по един или двама бежанци срещу „скромната” сума от 1 500 евро, пише още фон Хайн за DW. 

Борбата срещу трафикантите на хора е като борбата срещу онзи змей от приказките, на когото израстват по три нови глави на мястото на всяка отсечена. Михаел Раушенбах от отдела за борба срещу организираната престъпност към Европол е съгласен с това сравнение. Според него има само един начин за справяне с този проблем: „Всички данни трябва да постъпват на едно място, където да се обработват информациите за трафикантите и техните помагачи в страните, от които пристигат мигрантите, но също така и в транзитните страни и в самите европейски държави, към които са се запътили мигрантите. Въз основа на тези информации държавите от ЕС биха могли да поведат координирани действия срещу каналджиите", казва експертът.

И добавя, че единичните удари няма да решат проблема - трябва да се парализира цялата престъпна мрежа, заедно с всичките ѝ помощници и организатори. А особено важно е да се отреже достъпът им до финансови средства.

Европол вече може да се похвали с няколко успешни акции: през юни в Испания беше разбита една китайска каналджийска мрежа, а в Германия и в няколко други европейски страни бяха арестувани десетки трафиканти на хора. Само че тези единични успехи са като капка в морето, а и трафикантските банди трудно се поддават на инфилтриране. „Каналджиите почти винаги работят само с хора от собствената си националност", пояснява криминалистката Тюсдей Рейнато от организацията "Глобална инициатива срещу трансграничната организирана престъпност". Така например нигерийските трафиканти не прекарват сирийски бежанци, а сирийските каналджии не се занимават с бежанци от Африка. И още един проблем: гигантските парични потоци от този нелегален бизнес се движат извън официалната банкова система, което сериозно затруднява проследяването им.

В същото време не отпадат и причините, които пораждат масовата миграция - сирийската гражданска война продължава да тласка стотици хиляди хора към Европа. Италианският криминалист Андреа ди Никола описва нелегалния трафик на хора като пазар, който се подхранва именно от човешкото нещастие. Експертът е разговарял с много бежанци и повечето от тях са му казвали приблизително следното: „Ако си остана у дома, ме чака сигурна смърт. Единственото ми спасение е да се обърна към някой каналджия. Знам, че е възможно да умра и на път за Европа, но поне ще знам, че съм се възползвал от тази последна възможност".

Криминалистката Тюсдей Рейнато обръща внимание на разликите между отделните бежански маршрути, по които се стига до Европа. Западноафриканските мигранти например трябва да плащат за всеки етап от пътуването си - и то в аванс. Затова тези мигранти са най-силно застрашени - трафикантите получават парите си, независимо дали "стоката" достига целта си, пише още фон Хайн.

По съвсем друг начин функционира нелегалният трафик на бежанци от Сирия. Договорените пари обикновено се депонират на неутрално място и се изплащат чак след като мигрантите достигнат окончателната или поне междинната си цел. Сирийският бежанец Ала Хоуд разказа пред Deutsche Welle как е заплатил за пътуването си от Турция до Гърция. „Първо трябваше да оставя договорените 1 150 евро в едно обменно бюро. Парите си стоят там в продължение на една седмица. Каналджията ги получава само в случай на успешно преминаване. Ако пътуването се отложи, парите се връщат обратно при човека, който ги е депонирал в обменното бюро. За тази услуга обменните бюра прибират такса в размер на 50 евро на човек", разказва сирийският бежанец.

Междувременно във Facebook  има стотици групи, в които се обменят информации за бежанските маршрути към Европа. В тях се дават и оценки за надеждността на различните трафиканти. Колеги от Deutsche Welle, които владеят арабски, се натъкнаха във Facebook на страница, която е озаглавена „За сирийци, които търсят убежище в Европа”. Кратко видео показва маршрута от турския бряг до един гръцки остров, а в текста се твърди, че разстоянието е не повече от два километра. Предлага се и възможността да се задават конкретни въпроси, но отговорите не се появяват на самата страница, а се изпращат като индивидуално съобщение. Публикуван е и телефонният номер на човек, който предлага конкретна оферта.

Информационната революция в трафикантския бизнес има обаче и един друг ефект: във Facebook  вече са създадени групи, в които се обменят съвети как да се стигне до Европа без да се ползват "услугите" на каналджиите.