Когато Кен Мартин, продавач на шапки в САЩ, плаща месечната издръжка на детето си, той използва пари в брой, вместо да пише чек. Платежните нареждания, казва Мартин, не носят риск от превишаване на наличната сума по сметка, което може да навлече банкова такса в размер на 40 долара. Те струват 7 долара в банката. В пощенския клон са само 1,25 долара, но пък трябва да отиде до там. Когато неотдавна останал без дом, Мартин предпочитал да спи по улиците със стотици долари в брой - резултат от пропускането на работното време на пощата - вместо да рискува да си навлече такса овърдрафт. "Дебелата" такса "ще ме убие", обяснява той пред списание The Economist.
Животът е скъп за бедните в Съединените щати, като главният виновник са финансовите услуги, пише в анализ на списанието. Те мъчат и имигрантите, които пращат пари у дома. Мартин поне има банкова сметка. Около 8% от американските домакинства - и близо една трета от домакинствата с годишен доход под 15 хил. долара - нямат. Повече от половината хора от тази група казват, че банкирането е твърде скъпо за тях. Мнозина не могат да поддържат минималния баланс, необходим за избягване на месечните такси; за други рискът да бъдат ударени с неочаквани такси изглежда прекалено голям.
Да караш без банки прави живота по-скъп, но по рутинен начин. Осребряването на чек в кредитни съюзи или подобни организации обикновено струва от 2 до 5 процента от неговата стойност. Хората без достъп до банки често плащат накрая две такси - едната за осребряването на съответния чек, а другата - за последващо попълване на платежно нареждане, казва Джо Валенти от Centre for American Progress, ляв изследователски институт. През 2008 г. Brookings Institution, друг мозъчен тръст, изчисли, че такива такси могат да достигнат 40 хил. долара през трудовия стаж на един човек на пълен работен ден.
Предплатените дебитни карти набират популярност като алтернатива на банковите сметки. Mercator Advisory Group, консултантска компания, изчислява, че депозитите по такива карти са се увеличили с 5% до 570 милиарда долара през 2014 година. Въпреки че получаването на заплати или социални помощи по предплатените карти е по-евтино от осребряването на чекове, тези карти по принцип товарят с куп други такси. Много щати издават свои собствени предплатени карти, за да превеждат социални помощи. В резултат, който не живее близо до правилната банка, губи, било то от таксите за теглене от банкомат или от дългия път до терминала.
Други условия може да са мъчителни; в Индиана картите за превеждане на социалните помощи позволяват само едно безплатно теглене на месец. Ако човек си провери баланса по сметката на банкомат, това му струва 40 цента (Канзас неотдавна се отказа, в последния момент, от план за ограничаване на тегленето на пари до 25 долара на ден).
За да получат достъп до кредит, бедните обикновено разчитат на скъпи фирми за бързи кредити. През 2013 г. средният такъв заем е бил в размер на 350 долара, за срок от 2 седмици и за всеки 100 заети долара е трябвало да бъдат върнати 115 - лихва от 322% (кредитната карта ви "товари" средно с 15%). Близо половината от онези, които са теглили бързи кредити, са правили това повече от 10 пъти през 2013 година, като са платили средно по 458 долара такси. През 2014 г. почти половината американски домакинства са казали, че не могат да покрият неочакван разход в размер на 400 долара, без да вземат заем или да продадат нещо; 2 процента са заявили, че ще прибягнат в такава ситуация до бърз кредит.
Скъпите кредити не се връзват добре с неравномерните социални помощи. Данъчният кредит за придобит доход, добавка към приходите на бедните семейства, се изплаща годишно, като част от връщането на пари, платени за данъци. Общата сума може да достигне хиляди долари - нещо, което я прави по-ценна от месечния осребрен чек за много фамилии. Тогава не е изненадващо, че домакинства, изпитващи недостиг на средства, искат да взимат кредити, залагайки в аванс тази благодат. Регулаторите накараха неотдавна банките да не емитират скъпи краткосрочни заеми със залог предстоящо възстановяване на данъци.
Все още обаче е масова практика да бъдат теглени кредити, за да бъдат покривани разходите за кандидатстване за данъчен кредит за придобит доход. През 2014 г. близо 22 милиона потребители са използвали "чекове в очакване на възстановяване на данъци", които предлагат заем за покриване на цената по кандидатстването и събират такса автоматично, когато данъкът бъде възстановен. Тези продукти по принцип струват между 25 и 60 долара за кредит, който е със срок от само няколко седмици, според Чъ Чъ У от Националния център за правна защита на потребителите (National Consumer Law Centre).