Европейският съюз е в хаос. Изправени пред вълната от търсещи убежище, идващи от разядени от конфликти държави, много европейски страни се държат егоистично и едностранно, подкопавайки всяка възможност за ефективен колективен отговор на кризата, коментира Питър Съдърланд, специален представител за международната миграция на генералния секретар на ООН, за Financial Times.
Вместо спокойно да се справят с управляемата ситуация, те направиха така, че Европа да изглежда некомпетентна, почти истерична и без никакъв интегритет.
Целта не е да отричаме дължимото, където то съществува. Под ръководството на канцлера Ангела Меркел Германия прие стотици хиляди хора – не без противоречия, но все пак с относително спокойствие. Берлин се държи и честно, заявявайки, че европейската система за предоставяне на убежище не работи.
„Ако Европа се провали с въпроса за бежанците, ако тази тясна връзка с универсалните граждански права се скъса“, заяви безцеремонно Меркел през тази седмица, „тогава това не е онази Европа, която желаехме“.
Гърция и Италия, които са спасили повече бежанци от всяка друга страна членка на съюза, и Швеция, страната от ЕС приела най-много бежанци на глава на населението, също действат с достойнство. Безброй хиляди граждани и неправителствени организации са направили същото.
Но провалът на Европа да оцени човешката катастрофа коренно увеличи човешката, финансовата и политическата цена на кризата. Един от стълбовете на ЕС, зоната за свободно движение на хора Шенген, сега е в опасност.
Не е твърде късно блокът да се възстанови от кризата, която до голяма степен сам създаде. С увеличаващия се брой на твърдолинейните партии, обявили се срещу мигрантите, европейските правителства трябва да покажат, че могат да работят заедно, за да укротят хаоса, да поддържат международното право и да изкажат състрадание на нуждаещите си.
Европейските лидери и медиите трябва да започнат да наричат ситуацията с истинското ѝ име: бежанска криза, а не миграционна криза. Поне две трети от пресичащите Средиземно море идват от Сирия, Еритрея, Афганистан и други държави, бягайки от преследвания.
Бежанците имат неотменими права по силата на международното право, а тяхното положение се разбира добре от европейската общественост. Малцина са тези, които пресичат моретата като икономически мигранти.
ЕС трябва и да предложи много по-голяма помощ – започвайки веднага, на Ливан, Йордания и Турция, които заедно предоставят убежище на 4 млн. сирийски бежанци. Подобна помощ е много по-ефективна от военни мисии или кучета и бодлива тел по граничните пунктове. Повечето бежанци предпочитат да останат близо до дома. Но, ако няма училища или работа за тях в страните на фронтова линия, те ще продължат пътя си. Четири години след началото на конфликта в Сирия се случва именно това.
Едновременно с това ЕС трябва да положи всички усилия, за да създаде безопасни и законни начини за търсещите убежище да намерят закрила в Европа без да рискуват живота си. Това може да бъде направено чрез разширяване на масовото преселване, чрез създаване на частни спонсорски програми, с които отделните хора, църкви и НПО-та могат да поемат отговорността за интегриране на бежанците, както и чрез издаване на хуманитарни, трудови и студентски визи и визи, за да се съберат семействата заедно – или комбинация от всички тези мерки.
И накрая, страните членки на ЕС трябва да договорят постоянна система за споделяне на отговорността за приемането на търсещи убежище и бежанци. Планът на Европейската комисия да премести 40 000 търсещи убежище от Гърция и Италия, отхвърлен от страните членки, трябва да бъде разширен и направен задължителен. Има много подробности, които да бъдат изчистени, но подобна програма е възможна.
Това ще бъде първата, необходима стъпка към единна европейска система за търсещите убежище, а не смесица от 28 системи с много различни резултати. Засега през тази година Унгария е дала убежище на само 278 души от общо 148 000 кандидати – едва 0,2%. За разлика от нея Германия е одобрила 40% от кандидатурите. Тази пропаст е подигравка със закона и представата за единна система.
Спешната среща на вътрешните министри на ЕС, насочена за 14 септември, трябва да проправи път към това. Но останалият свят също трябва да положи повече усилия. 20-те милиона бежанци в света, исторически най-високият им брой, са споделена отговорност, която в момента се пада най-вече на развиващия се свят, където живеят 86% от бежанците.
Глобалната система за бежанците първоначално беше създадена, за да помогна на европейците и тя спомогна за спасяването на възстановяването на живота на милиони от тях. Сега, когато системата е обтегната, колеблива и остаряла, Европа трябва да предприеме реципрочни мерки. Време е ЕС да спаси интегритета и достойнството си преди и то да загине в Средиземно море.
09:51 | 13.09.22 г.