Италианската петролна компания Eni откри ново находище на природен газ на средиземноморския шелф, в териториалните води на Египет, пише в свой анализ руското издание "Росбалт", цитирано от БТА.
Според първоначалните оценки това може да са най-големите запаси от суровината в региона. Очертава се възможност да бъдат задоволени газовите нужди на всички египетски потребители за няколко десетилетия напред, а и "Газпром" може да бъде поизместен на газовия пазар в Европа.
Всъщност находката не изненада италианците. Още през 2013 година - 2014 година, когато те се бореха да спечелят обявения от египетските власти конкурс за геоложки проучвания, експерти предположиха, че става дума за находище, съпоставимо с разработваното на шелфа съвместно от Кипър и Израел.
Според изявления на представители на Eni реалността е надминала най-смелите им очаквания. Оптимистичната им оценка гласи, че Зохр - така бе наречено новото газово находище, "е най-голямото, откривано някога в Египет и в Средиземно море".
По данни на специалисти от италианската компания потенциалът на находището с площ близо 100 квадратни километра достига може би към 850 милиарда кубически метра газ (равностойни на 5,5 милиарда барела петрол).
Теоретично този газ може да тръгне към египетския пазар, който обаче няма нужда от такива количества. Тъй че е най-вероятно скоро да се повдигне въпросът за износ, съответно изграждане на газопровод по дъното на Средиземно море. Или пък (което в днешни условия може да е по-изгоден вариант) на терминал за втечняване на египетския газ, за да може да бъде доставян в който и да било регион от света, както впрочем вече прави Катар.
На първо място обаче се очертават все пак доставки за Европа. Например за Гърция, за която египетският газ до няколко години може да стане съвсем реална алтернатива на газопровода "Турски поток". Този руски проект обаче все още не е съгласуван между Турция и Русия, при все че Москва вече обсъжда с Атина евентуално изграждане на негово продължение към Европа.
Всъщност именно Eni започна и "погребението" на друг руски газопровод - "Южен поток". Компанията беше един от водещите акционери в проекта, заедно с "Газпром". През годините обаче започнаха да разпродават своя дял и в крайна сметка почти единствени излязоха на печалба, когато "Газпром" закри проекта по нареждане на Владимир Путин.
Така "Южен поток" падна жертва на продължителната политическа конфронтация между Русия и Еврпейската комисия. Сега нищо чудно Eni да погребе и "Турския поток", който смени "Южен поток".
На сайта си италианската компания описва подробно бъдещите условия за добив. За разлика от руските си колеги, италианците не участват в начинания, без да пресметнат всички възможни последици и изгоди.
Затова се знае отсега, че онази част от шелфа, където се намират газовите запаси, на практика е идеално подходяща за подводно сондиране. Условията в субтропичен Египет са по-добри, отколкото в редица находища, като например Щокманското в Русия, добивът от което в момента е признат за нерентабилен.
Същевременно има шанс египетският газ да тръгне и към Европа, независимо от спада в цените на горивата.
Eni не разкрива засега каква е очакваната себестойност на добива от находището Зохр. Според експерти обаче египетското "синьо гориво" ще е с 15-20 на сто по-евтино от газа, който Русия би могла да доставя през Турция.
Може ли днес "Газпром" да конкурира някак този проект, пита "Росбалт". Според руското издание отговорът е "Най-вероятно не". "Газпром" няма инструменти, за да повлияе било върху Eni, или върху властите в Кайро. Да, Египет има силна нужда от доставки на руско зърно, но Москва едва ли ще реши да ги спре с цел натиск върху новия си енергиен конкурент. Но дори в бъдеще събитията да тръгнат в тази посока, Египет доста бързо ще намери алтернативни източници на зърно.
Тъй че "Газпром" вероятно трябва да се подготви, че през 2018 г. ще изгуби още едно твърде перспективно международно направление - газовия пазар на Южна Европа.
За Европейската комисия той със сигурност много скоро ще се превърне в политически въпрос като предпоставка да се намали зависимостта на Южна Европа от руското "синьо гориво".