Причинява ли капитализмът бедност?

Капитализмът получава обвинения за много неща в днешно време: бедността, неравенството, безработицата, дори и глобалното затопляне, пише за сайта project-syndicate.org Рикардо Хаусман*.

Както каза Папа Франциск в неотдавнашна реч в Боливия: "Тази система е вече нетърпима според земеделските стопани, работниците, общностите, и въобще хората. Самата планета Земя също я намира за недопустима".

Но дали проблемите, които тревожат Папата са следствие от това, което той нарича "разюздан капитализъм"? Или пък те са причинени от изненадващия провал на капитализма да направи това, което се очаква от него? Трябва ли дневният ред за постигане на социална справедливост да се основава на обуздаването на капитализма или на премахването на бариерите, които пречат на разпространението му?

Отговорът в Латинска Америка, Африка, Близкия изток и Азия очевидно е второто. За да разберем това, е полезно да си припомним как Карл Маркс си представяше бъдещето.

За Маркс историческата роля на капитализма е да реорганизира производството. Да изчезнат семейните ферми, занаятчийски дворове, както и "нацията от магазинери", както Наполеон се твърди, че презрително нарича Великобритания. Всички дребни буржоазни дейности ще бъдат разработени от еквивалента на днешните Zara, Toyota, Airbus или Walmart.

В резултат на това средствата за производство вече няма да са собственост на онези, които вършат работата, както в семейната ферма или в работилницата на майстора, а на "капитала". Работниците ще разполагат само със собствената си работна сила, която ще бъдат принудени да продават срещу мизерни заплати. Въпреки това те ще бъдат по-щастливи от „армията на безработните" – група от свободна работна сила, която е достатъчно голяма, за да накара другите да се страхуват да загубят работата си, но достатъчно малка, че да не се губи много добавена стойност, която може да бъдат извлечена, ако работят.

След като всички досегашни социални класи са трансформирани в работници, а всички средства за производство са в ръцете на все по-намаляваща група от собственици на капитал, пролетарската революция ще доведе човечеството до един свят на съвършена справедливост: "От всекиму според способностите, на всекиму според потребностите", както е казал всеизвестно Маркс.

Ясно е, че поетът и философ Пол Валери е прав: "Бъдещето, както и всичко останало, вече не е това, което беше". Но ние не трябва да се присмиваме на грешното предвиждане на Маркс. В крайна сметка, както физикът Нилс Бор иронично отбеляза, "прогнозите са трудни, особено за бъдещето."

Сега знаем, че от Комунистическия манифест насам заплатите в Европа и Съединените щати започват 160-годишно покачване, правейки работниците част от средната класа - с коли, ипотеки, пенсии и дребни буржоазни предприятия. Политиците днес обещават работни места, или повече възможности за капитала, а не поемане на контрола върху средствата за производство. Капитализмът може да постигне тази трансформация, защото реорганизацията на производството позволява безпрецедентно нарастване на производителността. Разделението на труда в рамките на отделните фирми, както и между тях, което Адам Смит предвиди като двигател на растежа през 1776 г., даде възможност за разделение на ноу-хау между хората, което позволи на обществото да притежава по-голямо познание от съставните му части и да образува разширяващи се мрежи за обмен и сътрудничество.

Една модерна корпорация има експерти по производство, проектиране, маркетинг, продажби, финанси, счетоводство, управление на човешките ресурси, логистика, данъци, договори, и така нататък. Модерното производство не е просто натрупване на сгради и оборудване, собственост на капитала, и управлявани механично със заменими работници. То е координирана мрежа от хора, които притежават различни видове човешки капитал. В развития свят капитализмът превърна почти всеки в работник на заплата, но също така  извади хората от бедността и ги направи по-проспериращи, отколкото Маркс би могъл да си представи.

Това не е единственото нещо, за което Маркс не бе прав. Изненадващо, но капиталистическата реорганизация на производството в развиващия се свят се изчерпа, оставяйки по-голямата част от работната сила извън нейния контрол. Цифрите са поразителни. Докато само един на всеки девет души в САЩ е самонает, то този дял в Индия е 19 от 20. По-малко от една пета от работещите в Перу са наети от този тип частни фирми, които Маркс е имал предвид, а в Мексико - един на всеки трима.

В рамките на отделните страни измерителите на благосъстоянието са силно свързани с дела на заетите в капиталистическото производство. В мексиканския щат Нуево Леон две трети от работниците са наети от частни предприятия, докато в Чиапас - само един на всеки седем. Нищо чудно, че доходите на глава от населението са над девет пъти по-високи в Нуево Леон, отколкото в Чиапас. В Колумбия доходите на глава от населението в Богота са четири пъти по-високи, отколкото в Майкао, след като делът на капиталистическата заетост е шест пъти повече в столицата.

В бедна Боливия Папа Франциск разкритикува "манталитета за печалба на всяка цена, който не го е грижа за социалното изключване или унищожаването на природата", заедно с  "наивната вяра в добротата на тези, които притежават икономическа сила, както и в сакралните механизми на преобладаващата икономическа система".

Това обяснение за провала на капитализма обаче е далече от целта. Най-печелившите компании в света не експлоатират Боливия. Тях просто ги няма там, защото не намират мястото за рентабилно. Основният проблем на развиващия се свят е, че капитализмът не реорганизира производството и заетостта в най-бедните страни и региони, оставяйки по-голямата част от работната сила извън своя обхват на действие.

Както Рафаел Ди Тела и Робърт МакКалък показаха, най-бедните страни в света не се характеризират с наивна вяра в капитализма, а с пълно недоверие към него, което води до мащабна правителствена намеса и регулиране на бизнеса. При такива условия капитализмът не вирее и икономиките остават бедни. Папа Франциск правилно насочва вниманието към състоянието на най-бедните. Тяхната мизерия обаче не е следствие от разюздан капитализъм, а от капитализъм, който е обуздан по грешен начин.

* Хаусман е професор по икономическо развитие в Харвардския университет, където е и директор на Центъра за международно развитие. Авторът е председател на Съвета за растеж към Световния икономически форум. Той е бивш министър на планирането на Венецуела и бивш главен икономист на Интерамериканската банка за развитие.