Юнкер: Това не е Европа, в която искам да живея

В свой коментар по повод отношението на държавите от Европейския съюз към бежанския наплив президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер отправя сериозна критика към повечето от тях и пояснява, че не вярва в чисто национални решения на проблема. Предлагаме целия коментар на Юнкер.

Европа винаги е била за мен една общност на ценностите. Ние можем да се гордеем с това, но го правим твърде рядко. В Европа имаме най-високите стандарти за предоставяне на убежище в света. Ние никога не бихме отпратили хората, ако те се нуждаят от нашата защита. Това е залегнало в нашите закони и договори. Въпреки това аз съм притеснен, че това е залегнало все по-малко и по-малко в сърцата ни.

Когато говорим за миграция, ние говорим за хора, за хора като теб и мен. С това изключение, че тези хора не могат да живеят като теб и мен, защото не са били късметлии като теб да се родят в един от най-богатите и един от най-стабилните региони на света. Става дума за хора, които бягат от войната в Сирия, от терора на „Ислямска държава“ в Либия или от диктатурата в Еритрея. 

Тревожа се, когато виждам отхвърлянето на част от европейското население към тези хора. Подпалени бежански лагери, натискани навътре в морето лодки, насилие срещу лицата, търсещи убежище или дори само отвръщането на погледа от тези, които имат нужда от спешна - това не е Европа.

Притеснявам се, когато политици от крайната десница и крайната левица подхранват популизъм, който поражда само възмущение, но не и решения. Речта на омразата и безразсъдните изказвания, които застрашават едно от най-големите ни постижения - свободата да пътуваме в рамките на шенгенското пространство и преодоляването на границите във вътрешността на Европа. Това не е Европа. 

Но Европа, слава Богу, са и пенсионерите в Кале, които изкарват генератори от домовете си, за да предоставят възможност на бежанците да послушат музика и да заредят телефоните си. Европа саи също и учениците в Зиген, които отвориха своя кампус за бежанците, търсещи убежище. Европа са също и хлебарите в гръцкия Кос, които раздават хляба си на гладните и изтощени хора.

Това е Европа, в която искам да живея. Разбира се няма просто един, и със сигурност не прост отговор на миграционните потоци. Точно както би било и нереалистично да се мисли, че бихме могли просто да отворим границите на Европа към всички съседи, така и не е реалистично да се смята, че бихме могли да ги оставим на стреса, страха и мизерията.

Но едно нещо е ясно: няма ефективни национални решения. Никоя държава членка може да се справи сама ефективно с имиграцията. Ние се нуждаем от силен европейски подход. И то сега!

Затова Европейската комисия представи под мое ръководство още през май подробни предложения за обща политика в областта на предоставянето на убежища и бежанците.

Ние утроихме нашето присъствие в Средиземно море, за да помогнем спасяването на човешки животи и да пресечем контрабандата. Ние подкрепяме държавите членки чрез изпращане на екипи от Европейската агенция за управление на границите (Frontex), Европейската служба за убежищата (EASO) и Европейската полицейска служба - в най-засегнатите райони. 

Нашите екипи помагат често на претоварените местни власти да определят самоличността на бежанците, да ги регистрират и да снемат пръстови отпечатъци, за да се ускори обработката на молбите за убежище. Ние също така вземаме мерки срещу мрежите от каналджии и стъпка по стъпка разрушаваме техния жесток бизнес модел.

Ние показваме солидарност към нашите съседи, какъвто е случаят с Турция, Йордания и Ливан, като даваме подслон на над 20 000 бежанци извън Европа. Ние си сътрудничим със страните, от които идват, или през които преминават бежанците. Така че ние искаме да създадем законен, безопасен и по този начин по-контролируем начин на миграция.

Ние сключваме е споразумения за реадмисия, да се улесни връщането на хора, които не са получили правото да останат в Европа. И ние настояваме за прилагането на общото право на ЕС в областта на предоставянето на убежища от всички държави членки на ЕС - от условията на прием до процедурата за предоставяне на убежища и задължението да вземеш пръстови отпечатъци от бежанци при пристигането им в Европа.

През май Комисията предложи механизъм, който трябваше справедливо да разпредели част от хората, които пристигат в Италия и Гърция. ЕК възнамеряваше да разпредели 40 000 бежанци, малко над 32 000 вече са приети от държавите членки.

Искаме да отидем много по-далеч, като създадем постоянен механизъм, който би могъл да се задейства автоматично при спешни случаи, според това коя държава от ЕС се нуждае от него. Последица от общите ни външни граници е да не оставяме сами в бедата държавите членки в авангарда, а да се борим солидарно с предизвикателствата на миграцията.

Някои от предложенията на ЕК вече намериха подкрепа. Всички останали сега 28-те държави членки трябва спешно да приложат, дори  и от тези, които отказват досега да сторят това. Драматичните събития от това лято ни показват ясно, че ние трябва да приложим, без да се двоумим, на практика общата европейска политика в областта на убежищата и бежанците.

Ние не се нуждаем само от специални срещи на върха на държавните глави. Вече имаше среща на високо равнище за миграцията, през ноември ще се срещнем отново в Малта. Трябва обаче да се гарантира, че всички държави членки на ЕС ще приемат необходимите европейски инструменти сега и ще ги прилагат на местно ниво.

Още преди девет години Комисията предложи списък на сигурните страни. По-голямата част от правителствата по онова време отхвърлиха това като намеса в техните вътрешни работи. Въпреки това не е логично държавите членки да гледат на страните от Западните Балкани като на страни кандидатки за членство в ЕС, но в същото време да не ги считат за сигурни. Поради това Комисията ще представи на държавите членки през септември общ списък на считаните за сигурни страни на произход на мигрантите. 

Това, което трябва да направим и което все още ни липсва, е колективната смелост да спазваме европейското право и нашите задължения към хората - дори ако това не е лесно и със сигурност често не е популярна мярка.

Вместо това виждам как някои сочат с пръст към другите – игра на Черен Петър с опити за вменяване на вина, с която може да се  спечели внимание или гласове на изборите, но с която не се решават проблеми.

Канцлерът Ангела Меркел ми спомена наскоро, че някои германски провинции и местни власти твърдят, че европейските правила за възлагане на обществени поръчки затрудняват бързото изграждане на центрове за бежанци.

Ние бързо разследвахме това и установихме, че това не е вярно. Европа помага при подслоняването на бежанците и аз съм готов да изпратя мои служители в Берлин и провинциите, ако въпреки всичко има конкретни проблеми.

Европа се проваля, ако страхът вземе превес. Европа се проваля, когато егоистите станат по-шумни от съществуващата в много части на нашето общество солидарност. Европа ще успее, ако се заемем прагматично и небюрократично с посрещането на предизвикателствата на новото време.

Надявам се, че заедно – държавите членки, институциите и агенциите на ЕС, международни организации и съседните ни страни, ще докажем, че сме пораснали за това предизвикателство. Убеден съм, че можем да го направим.

Нашата обща история показва, че Европа е устойчив континент, който в края на краищата винаги се обединява в лицето на онова, което заплашва да го раздели. Всичко това трябва да ни даде кураж за идните седмици и месеци.