Преди десетина години се появиха първите признаци, че започва нова ера на пазарите на суровини, предизвикана от ненаситното търсене в Китай. Цените на металния скрап - и съответно броя на крадците на скрап - скочиха, коментира Economist.
Африка беше залята от китайски инженери, Австралия избра китайско говорящ министър-председател, а развиващите се пазари от Аржентина до Замбия се радваха на покачващите се цени на земите и мините си. Бумът беше подхранен от слабия американски долар, валутата, използвана при ценообразуването на повечето подземни ресурси.
Сега обаче механизмът е тръгнал в обратна посока. Възстановяващият се долар намали цените на суровините: много от тях се сринаха до най-ниските си нива от десетилетие насам. Тази съдба обаче не се споделя от други търгуеми активи, поне от края на 90-те цените на суровините не са били по-ниски от тези на акциите.
Американската икономика укрепва, но това не е достатъчно, за да насърчи крадците на бронзови камбани от китайските храмове да ги изпращат като скрап към САЩ. Влиянието на възстановяващата се икономика е потиснато от забавящото се търсене в Китай, който продължава да консумира половината от световните метали, като желязо, алуминий и цинк.
Истинското проклятие на производителите е свръхпредлагането на почти всички суровини. И все пак те продължават да се държат сякаш не знаят за това. Капиталът продължава да се излива през дупки в земята, а последствията от това може да продължат поне десетилетие. Джеф Къри от банката Goldman Sachs твърди, че предишните цикли предполагат, че ще минат около 15 години, преди да се преодолее това свръхинвестиране.
Според анализаторите не всички суровини обаче се държат по един и същ начин. Цените на въглищата започнаха да се понижават през 2011 г., суровият петрол поевтинява от средата на 2014 г., а цените на селскостопанските продукти зависят от климатичните условия. Но всеобщ страх, породен от бъдещето на китайската икономика, се зароди отново през последните седмици, отчасти заради сриващите се фондови пазари и неочакваното обезценяване на юана през този месец.
Засега през тази година почти всички основни суровини са поевтинели с между 10 и 20%. Нещо повече, пренасищането на предлагането се подхранва от три основни фактора. Ограничаването на разходите накара производителите да се замислят дали могат да изтърпят още понижаване на цените. Големи играчи, независимо дали става въпрос за принцове от ОПЕК или световни минни компании, все още копнеят да увеличат пазарните си дялове. А финансиране все още се намира.
Съкращаването на разходите е част от самоусилващата се низходяща спирала. Извън Америка евтините валути спрямо долара направиха местните нужди за производството, като човешката сила, да изглеждат твърде скъпи. По ирония на съдбата евтината енергия и стомана също помагат за това. В Австралия, например, минният магнат Джина Райнхарт използва ниските разходи, за да оправдае отварянето на мина в пустошта за 13 млрд. долара, чието производство се очаква да бъде около 55 млн. тона желязо годишно - колкото е годишният добив на САЩ.
22:15 | 09.09.22 г.