Венецуела се приближава все повече към хуманитарна криза. Новините за поредните ѝ икономически проблеми и последното гневно политическо избухване на президента Никола Мадуро засенчват това бавно приближащо се бедствие. И все пак опасността от имплозия на Венецуела нараства, коментира BloombergView.
Известно е, че Венецуела има най-високия процент на инфлация в света, сриваща се валута и много вероятен шанс за дефолт по заемите ѝ през следващата година. Знае се и за недостига на потребителски стоки (всичко от мляко и хляб до бира и презарвативи) и усилията за намирането на твърда валута (отвличането на породисти кучета за продажба в Бразилия е един от начините).
Има някои неща, които обаче не са толкова известни. В страната с най-големите петролни резерви в света, пациентите с трансплантации използват ветеринарни лекарства, за да останат живи. Коагуланти за лечение на хемофилия са достъпни само при спешни случаи. Трудно е да се намерят каквито и да е лекарства извън градовете. Маларията и тропическата треска са във възход, както и недохранването, въпреки че правителство спря да публикува седмичните си епидомологични бюлетини през миналия ноември и отрича твърденията, че лекарите напускат и емигрират.
Всеки ден венецуелците се редят на опашки пред магазини, които са почти празни. На 31 юли мъж бе убит и няколко десетки хора арестувани в Сан Феликс, след като разгневени купувачи разграбиха магазините за хранителни стоки и нападнаха държавни превозни средства. Възможността за по-чести и смъртоносни обществени размирици е очевидна.
Венецуелците, възлагащи надеждите си на местните избори през декември, вероятно ще останат разочаровани. Водещите политици от опозицията са хвърлени в затвора или лишени от правото да участват в изборите. Мадуро обеща да не допусне наблюдатели от Европейския съюз и Организацията на американските държави (ОАД). Той заяви, че ще откаже да приеме поражение на управляващата партия. Опозицията води в социологическите проучвания, но самата тя е разединена.
Възстановяването на икономиката на Венецуела ще изисква мерки – спиране на субсидиите за гориво и ценовия контрол, повишаване на обменните курсове, ограничаване на публичните разходи, които ще бъдат болезнени, защото са отлагани твърде дълго. Подобна програма се нуждае от политическо сътрудничество, а не от увеличаващите се репресии, до които прибягва Мадуро.
Съседите на Венецуела са особено заинтересувани от предотвратяване на това бедствие. Бразилия и Колумбия са изправени пред собствени си проблеми, но не могат да си позволят да пренебрегнат сътресенията по границите си – особено, когато Мадуро използва териториални спорове, за да нагнетява националистически настроения. Извън региона Китай е финансирала разточителството на Венецуела със заеми за повече от 50 млрд. долара, блокирани в петролни доставки и скъпи сделки. Именно затова азиатската страна също трябва да задържи длъжника си от пропадане от ръба на пропастта.
Възможностите отвън обаче са ограничени. Но големите съседни страни и кредиторите имат влияние и трябва да започнат да го упражняват. През миналия месец ООН призова Венецуела да признае използването на превантивно задържане, нарушаване на правата на човека, цензура и репресивни мерки срещу тези, които подават жалби до ООН. ОАД трябва да продължи да настоява за следене на изборите и да обмисли оценка на политическите условия във Венецуела по силата на Междуамериканската демократична харта.
Междувременно САЩ трябва да пробва с креативна дипломация. Администрацията на Обяма може да използва по-добрите си отношения с Куба и предстоящата среща с китайския президент Си Дзинпин, за да притисне двете страни да настояват за по-добро поведение на Венецуела. Щатите също така трябва да засилят собствените си инициативи спрямо Мадуро. Факт е обаче, той не е дал причина САЩ да вдигнат санкциите и забраната за пътувания върху няколко венецуелски представители. Те трябва да останат в сила – и дори с готовност за допълване на списъка.
В същото време САЩ трябва да предложи на венецуелския народ щедра хуманитарна помощ – доставки на крайно необходими лекарства, мляко на прах и други основни хранителни продукти. Защото спорът им е с ръководителите на Венецуела, но не и с техните жертви.