Русия се изправя пред втория рунд девалвация и инфлация

Към края на първата половина на тази година руснаците изглежда бяха се свикнали с икономическите несгоди, предизвикани от спада в цените на петрола. Сега може би е дошъл редът на изтощителен втори рунд, пише Леонид Бершидски в анализ за Bloomberg.

Авторът отбелязва, че обикновените руснаци вече плащат висока цена за решенията на няколко правителства да се възползват от растежа на цените на петрола от 2000 г. насам, без да влагат никакви средства в модернизация на икономиката. Появяват се пукнатини в икономическия рай, който възникна в големите градове, а условията вероятно ще се влошават. 

През второто тримесечие руският брутен вътрешен продукт се сви с 4,6% на годишна основа след спад от 2,2% през първото тримесечие. Имаше няколко малки признака за подобрение.

В началото на годината руснаците свикваха с ефекта от поевтиняването на рублата предизвикан от срива на цените на петрола през миналата година. Тъй като Русия зависи от вноса на потребителски стоки, инфлацията скочи с над 15% на годишна основа през първата половина на годината. На месечна основа обаче инфлацията спадна до 0,8% през юли от 3,9% през януари.

Продажбите на дребно престанаха да намаляват благодарение на забавянето на темпа на растежа на цените и в реално изражение се увеличиха на месечна основа, макар че на годишна бяха с 9,4% по-ниски в сравнение със същия месец на 2014г.

Според Бершидски тези данни не са доказателство, че условията са се подобрили, а са само признаци, че търсенето и предлагането намират нова точка на равновесие. В Москва, която някога бе витрина на стихийното потребление, новооткритите търговски площи през второто тримесечие бяха едва наполовина в сравнение със същия период на миналата година, а свободните площи в моловете скачат двойно – до 7,5%.

Необслужваните потребителски кредити се увеличават ежемесечно от началото на годината и достигнаха 7,5% от общия обем през юни. Отпускането на такива заеми престана да се увеличава, тъй като руснаците вече не се интересуват от вземане на заеми.

Освен това те пътуват по-малко, отбелязва Бершидски и посочва като доказателство намалелите с 28% на годишна основа посещения на руски туристи в Турция през първото полугодие. Пътуванията на руски туристи до Испания, Франция и Италия са намалели с една трета, а посещенията на Тайланд – някога популярна дестинация – са спаднали наполовина. Няколко чуждестранни авиокомпании, сред които EasyJet, Lufthansa и Delta, намалиха полетите от и до Русия. 

По-нататък авторът се спира на неуспешните опити на руското правителство да спре икономическия спад, като поощрява потребителите да купуват руски стоки.

Неуспешни в този смисъл е също така забраната за внос на хранителни стоки от страните, въвели санкции срещу Русия заради кризата в Украйна, както и широко оповестяваното унищожаване на нелегално внесени от Европа храни. Доказателство за това са данните за промишленото производство, което нарасна с 0,6% на годишна база през януари, но през юни бе с 4,8% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година, изтъква Бершидски.

Руското правителство знае, че създаването на самодостатъчна икономика е бавен процес и руският министър-председател Дмитрий Медведев тази седмица призна, че ще трябват години, за да се заместят някои вносни стоки.

По-рано тази година някои анализатори изразиха предположения, че замяната на скъпи вносни стоки с национално производство може да стане следващият генератор на растеж за руската икономика в условията на ниски цени на петрола. Скокът на цената на петрола през пролетта обаче подкопа, или по-вероятно забави, подобно развитие на нещата, тъй като като рублата поскъпна успоредно с петрола.

Сега, с подновения спад в цената на петрола, рублата пак поевтинява, макар и да не е стигнала до най-ниските стойности регистрирани през отминалата зима, продължава Бершидски.

Според автора руското правителство може би се нуждае от още по-нисък курс на рублата, за да има смисъл в заместването на вносни стоки с руски. Освен това кабинетът трябва да балансира бюджета, тъй като приходите от износи на енергоносители намаляват, обяснява Бершидски.

Петролът и природният газ осигуряваха 45% от приходите в бюджета на Руската Федерация през първата половина на тази година, докато през същия период на 2014 г., когато средната цена на петрола бе 58 долара за барел, този дял бе 52%.

В момента изнасяният от Русия петрол сорт Урал се търгува на нива от 49 долара и ако средната му цена е около 45 долара през второто полугодие (което е вероятно да се случи с оглед на упоритото свръхпредлагане в световен мащаб) Русия ще трябва да обезцени рублата с минимум 10%, за да избегне увеличаване на бюджетния дефицит.

Правителството и Централната банка на Русия няма да имат особени притеснения да оставят рублата да поевтинее още и да накарат обикновените руснаци да плащат повече. С изключение на идеята за заместване на вносните стоки с местно производство правителството не е предложило други идеи за възобновяване на растежа.

Руснаците проявиха изключително търпение през първия рунд девалвация и инфлация, приемайки пропагандата, че изправената пред враждебния Запад страна трябва да прави жертви. Според Бершидски руският президент Владимир Путин ще използва цялата мощ на пропагандната си машина, за да прокарва тази идея, докато населението поема нови удари.

Никой не зае докога руснаците могат да продължат да понасят тези лишения, но при сегашния спад на цените на суровините те може и да нямат друг избор, заключава авторът.