Продължаващата сага с гръцката дългова криза е трагична поради много причини, а не на последно място сред тях е фактът, че отношенията на страната с нейните кредитори напомня отношенията между развиващите се страни и индустрията за финансова помощ, пише онлайн изданието project-syndicate.org.
Наследяването на спасителните планове за Гърция въплъщават много от същите патологии, които в продължение на десетилетия вкореняваха програмите за развитие, включително дългосрочните политически последствия, които и пазарите, и гръцкият народ не успяват да разберат.
Както и в случая с други програми за помощ, стотици милиарди долари се прехвърлят от по-богатите икономики към по-бедните, но с отрицателни, дори и неволни, последствия.
Програмата за оздравяване предвижда да предпази Гърция от срив, който на свой ред да срине еврозоната, но доведе до ръст на публичния дълг на страната от 130% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2009 г. до над 170% към днешна дата. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че дългът на Гърция може да надвиши и 200% от БВП през следващите две години. Тази дългова спирала застрашава растежа на страната и влошава перспективите пред заетостта.
Подобно на други получатели на помощ, Гърция изпадна в зависимост от кредиторите си, които й осигуряват помощ под формата на фактическо намаляване на дълга чрез субсидирани заеми и отсрочени разходи за лихви. Нито един разумен човек не очаква някога Атина да бъде в състояние да изплати дълговете си. Страната попадна в капана на безкрайния цикъл на плащания и спасявания, което я прави зависима от донори, за да оцелее, посочва изданието.
Кредиторите на страната, от своя страна, имат стимул да защитят еврото и да ограничат геополитическия риск от евентуалното излизане на Гърция от еврозоната. В резултат на това, дори когато Гърция не се съобрази с изискванията на нейните кредитори – да речем за увеличаването на данъците или пък за пенсионните реформи, тя ще продължи да получава помощ, само че с известни санкции. По ирония на съдбата се получава така, че колкото по-лошо се справя страната, толкова повече мощ получава, пише още в анализа.
Дългосрочните последици от този цикъл на зависимост може да бъдат сериозни. Докато финансите на Гърция се “подпират” от международните кредитори, политиците в страната ще могат да абдикират от отговорност за управлението и реформирането на образованието, здравеопазването, националната сигурност и подобряването на инфраструктурата. Те ще имат и малко стимули за въвеждането на ефективна система за събиране на данъците.
Зависимостта от помощта подкопава имплицитно договора между гражданите и тяхното правителство, според който политиците трябва да удовлетворяват данъкоплатците, за да останат на поста си. С вливането на чужди пари в страната политиците ще са по-склонни да прекарват повече време да ухажват донорите, отколкото да се грижат за удовлетворението на техните избиратели, още повече, че постъпленията отвън превишават драстично данъчните постъпления.
Отслабената връзка между обществените услуги и данъците не само че улеснява политиците да се задържат на власт, но също така увеличава възможностите за корупция и неефективност. От опита на получателките на международна помощ от развиващия се свят може да се съди, че гръцкият народ много по-трудно ще може да държи правителството си отговорно или да санкционира политици заради лошо поведение или корупция.
Досега кризата в Гърция се третираше като повтаряща се извънредна ситуация, а не структурен проблем, какъвто всъщност е. Заради зависимостта на страната от кредиторите й това състояние на постоянна криза вероятно ще се запази.
Ефективните програми за помощ почти винаги са били с временен характер чрез кратки, остри, крайни интервенции. “Отворените” ангажименти, каквито са потоците от помощи за бедните развиващи се страни, имат само ограничен успех в най-добрия случай.
Докато гърците разчитат на помощи, гарантирано стимулът на политиците да изведат страната на пътя на самодостатъчността ще е слаб. Какъвто и да е пътят напред за Гърция, за да има някаква надежда за напредък, помощта, предоставена от Европейския съюз и Международния валутен фонд трябва да се разглежда като временни.
Срязването на пъпната връв на зависимостта обаче няма да е лесно и няма причина да се очаква, че с Гърция процесът ще се случи различно. Постепенното премахване на помощите ще проработи само когато получателят е решен да въведе необходимите мерки, за да оцелее без помощ. Няма много признаци, които да показват, че Гърция е готова да продължи сама и това едва ли ще се промени скоро. В този смисъл пазарите следва да разглеждат гръцката ситуация като равновесие, а не като преход.
Темата за Гърция можете да следите тук
16:09 | 11.09.22 г.