Неотдавна Турция се радваше с растеж, подобен на китайския. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се разшири с 8,8% през 2011 г. и 9,2% година по-рано. Но ситуацията търпи промени, пише в свой анализ CNBC.
Миналата година икономиката на страната се разшири с 2,9% – прираст, който експертите оценяват като разочароваш. Такъв ръст на икономиката е по-силен от типичния за развитите страни, като САЩ например, но е слабо представяне за развиващ се пазар.
Някога процъфтяващата икономика се нуждае от тласъка на политическата увереност, казват експертите. Нужно е по-сериозно прилагане на предложените икономически промени и възстановяване на системата на взаимния контрол на властите. Но последните политически промени са причина някои да се съмняват, че това би могло да се случи.
„Инвеститорите поглеждат към Турция и си казват – защо да инвестирам в тази икономика?“, казва Дж. Кианхан от TD Ameritrade. „Има достатъчно икономики, където инвеститорите да поемат икономически риск, без да поемат политически“, допълва той.
Говорителят на турското правителство заяви, че страната работи върху реформите, за да привлече инвеститорския интерес.
„Турция се стреми да следва глобалното и вътрешно развитие и да регулира и реформира бизнес средата в унисон с това развитие “, заяви говорителят пред CNBC. Страната ще приложи реформи в 25 приоритетни области както на макро-, така и на микроикономическо равнище и по този начин ще демонстрира волята да привлече преки чуждестранни инвестиции, „независимо от настоящата политическа ситуация в страната и чужбина“.
Турция се опитва да сформира коалиционно правителство, след като партия на президента Реджеп Ердоган загуби парламентарно си мнозинство на изборите, проведени на 7 юни, след повече от десетилетие на власт.
Много турци се опасяват, че Ердоган е готов да предприеме авторитарни мерки в опит да запази контрола, смята Тимур Kуран, турско-американски професор по икономика и политически науки и ислямски изследвания в Duke University.
"Предимно секуларисти, но и религиозните и етнически малцинства (в Турция – бел. ред.), изтеглят инвестициите си в чужбина",заяви Куран. Критиците обвиниха Ердоган, че възпира светското мислене в страната, датиращо от 1920 г.
Готовността Турция да започне да играе активна военна роля във войната срещу Ислямска държава (ИД) в Сирия, се тълкува от критиците като политическа хитрост на Ердоган.
Външният министър на страната Мевлют Чавушоглу заяви тази седмица, че Турция планира "обширна битка" срещу Ислямска държава. Но този ход вреди на доверието на инвеститорите и кара някои от тях да се замислят, дали офанзивата не е извинение за засили атаките срещу кюрдите в Турция и на други места, заявиха експерти пред CNBC.
Припомняме, че в края на юли Турция започна да бомбардира не само ИД, а и позиции на кюрдите, които воюват срещу групата.
Тази година Ердоган направи опити да се меси делата на централната банка на страната, публично да критикува политиката на институцията за лихвените проценти и дори да обвини гуверньорът Ердем Басчъ в „предателство“, защото защитава високите лихвени проценти.
Тези намеси доведоха до поевтиняването на турската лира и са уплашили някои от външните инвеститори, счита Булент Алираза, програмен директор за Турция в Центъра за стратегически и международни изследвания. Според него страната се нуждае от "постоянен поток" на преките чуждестранни инвестиции и краткосрочни средства,"за да покрие дефицита по текущата сметка".
Но прирастът на преки чуждестранни инвестиции и краткосрочни средства се е забавил, докато инфлацията и търговският дефицит на страната са се увеличили. Преките чуждестранни инвестиции, които възлизаха на 16,1 млрд. долара през 2011 г., се сринаха до 12,5 млрд. долара 2014 г., показват официалните данни от страната.
Освен това войната в Сирия и Ирак донесе сериозни разходи на Турция. Повече от 2 млн. бежанци са потърсили убежище в Турция, карайки правителството да похарчи над 3,5 млрд. долара от собствения си бюджет, сочат данните на ООН.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира Турция да запише умерен ръст през 2015 г. и 2016 г., но отбелязва, че капиталовите потоци остават нестабилни, а пазарът на труда – слаб, докато преките чуждестранни инвестиции са ниски.
Експертите съветват анализаторите да следят изявленията на Турската централна банка, политическите промени а в близък план – очакваният кредитен рейтинг на страната, който ще даде Moody's.