Къде е европейският JPMorgan?

В следващите няколко години е много вероятно да има няколко празни места на глобалната маса на инвестиционното банкиране, пише колумнистът в Bloomberg View Марк Гилбърт.

Въпреки че американските финансови институции консолидират своето превъзходство на световните пазари, а експлоадиращата средна класа в Азия започва да позиционира банките от този регион на световната сцена, Европа изглежда изостава. Следващият конкурент на JPMorgan Chase най-вероятно ще дойде от Китай, а не от Великобритания или от еврозоната.

Ето как банките в Европейския съюз и швейцарските банки се представят от началото на годината спрямо своите американски конкуренти на ключовите арени за финансиране на компаниите чрез емисии облигации, отпускане на заеми и продажби на акции:

Кредитите за 176 млрд. долара, отпуснати от JPMorgan в световен мащаб, се равняват на общата дейност на Deutsche Bank, Barclays и HSBC. От началото на годината бизнесът на 5-те най-големи американски банки на пазара на акции възлиза на 166 млрд. долара. Това е повече от два пъти от това, което петте най-активни европейски и швейцарски банки са постигнали за същия период.

На пазара на корпоративен дълг в глобален мащаб JPMorgan и Bank of America Merrill Lynch разполагат с пазарен дял от 15,7%, докато този на Deutsche Bank и Barclays е 11,3%.

В резултат на финансовата криза амбициите на европейските претенденти за придобиването на световен статут бяха попарени. Deutsche Bank – безспорно най-добрият залог в региона за превръщането му в световен шампион, сигнализира за спиране на ненаситните си амбиции, като уволни съизпълнителния директор Аншу Джайн през юни.

Неговият заместник Джон Креън казва, че банката не може да си позволи „лукса“ да отдели търговския бизнес от капитала. Тази есен се очаква Креън да удължи програмата за съкращаване на разходи за 3,5 млрд. евро, обявена през април, въпреки че може да преразгледа плановете.

Освен това през юли Barclays уволни главния изпълнителен директор Антъни Дженкинс. Дженкинс, чийто бекграунд беше в банкирането на дребно, не успя да преструктурира поделението за инвестиционно банкиране на Barclays. Председателят Джон Макфарлън се очаква да ускори темпото по намаляване на дейностите на това поделение.

HSBC Holdings, която преди се позиционираше като световната местна банка, е истинска глобална институция. Но 78% от печалбата й миналата година дойде от Азия, като само 3,2% дойде от Европа. Нещо повече – един ден може да изпълни заплахите си за напускане на Великобритания и да премести централата си някъде в Азия. Това би я дисквалифицирало като европейски играч.

А другият британски претендент за придобиването на световен статус във времената на разцвет - Royal Bank of Scotland, бе принуден да се свие, след като трябваше да вземе спасителен заем за повече от 70 млрд. долара. Решението за RBS е в ръцете на британското правителство.

Нито едно от другите европейски имена, които се нареждат в класацията, измежду които френската BNP Paribas, италианската UniСredit или испанската Santander, нямат истински глобални амбиции.

Двамата претенденти от Швейцария – UBS и Credit Suisse се фокусират върху управлението на парите на богатите, вместо да преследват печалба, като търгуват с ценни книжа. UBS съобщи, че през второто тримесечие печалбата от управление на активи расте над два пъти.

Главният изпълнителен директор на Credit Suisse Тиджан Тиам, който пое кормилото на банката преди четири месеца, след като изгради кариерата си в застрахователния бизнес, през юли каза, че „част от идеите в инвестиционната банка са за намаление на дейността, за да може Credit Suisse да се фокусира върху бизнеса, който създава най-голяма стойност, защото регулациите са се развили по един неблагоприятен начин“.

Европейските регулатори искат инвестиционните банки на континента да се свият, а не да растат, и приеха нови правила, за да ги насочат в тази посока. 

Нуждаят ли се европейските компании от европейска ръка, която да държат, когато управляват глобалния капиталов пазар? Нуждаят ли се европейските акции, облигации и валути от играчи извън САЩ за ефективна търговия? Има ли значение, ако няма европейска банка, която да може да разнообрази света на финансите?

Според Марк Гилбърт има значение, но поради причина, различна от местоположението на централата. Колумнистът е привърженик на регулаторите, които искат връщането под някаква форма на Закона Глас-Стийгъл, който принуди американските банки да отделят бизнеса си с кредитиране от бизнеса с търговия с ценни книжа. Пълно отделяне на простото събиране на депозити и дейностите по кредитиране от сключването на сделки и търговията с деривати има смисъл. Това се отнася както за американските банкови гиганти, както и за техните европейски братовчеди, настоява анализаторът.

Разделянето на Barclays, Deutsche Bank, Citigroup или на която и да е друга банка на банки за банкиране на дребно и за инвестиционно банкиране, ще позволи на по-рисковите отдели да се слеят в по-големи международни институции, регулирани правилно, за разлика от сегашния фрагментиран пейзаж.