Фрийдман имаше право

Когато през деветдесетте години в Европа се подготвяше въвеждането на еврото, американският нобелов лауреат по икономика Милтън Фрийдман написа кратко есе за новата валута. Тя няма да обедини континента, както мнозина се надяват, а ще го разедини, защото заради общата валута процесите по икономическо приспособяване, които лесно можеха да се държат под контрол с промените в обменните курсове, изведнъж ще станат "спорни политически въпроси", писа той.

Тогава мнозина бяха на неговото мнение. Всички те бяха игнорирани. Отдавна еврото се бе превърнало в символ на процеса на европейско обединение и обещаваше изход от натиска на глобализацията. Вярваше се, че с общата валута на европейско ниво може отново да бъдат завладени икономическо-политически възможности за маневри, които иначе националните държави отдавна бяха загубили, пише в свой анализ за Die Zeit  Марк Шириц. 

Последните няколко седмици показаха, че Фрийдман е бил прав. Еврото е може би една от най-големите грешки на икономическата политика на миналия век - и ако не се случи бърза промяна, то може да унищожи Европа, смята авторът.

Разбира се – временно няма да говорим за Grexit, той е предотвратен, а с това бе предотвратен и разривът на валутния съюз. Но на каква цена? Споразумението ще струва много пари, които обаче малко вероятно ще създадат растеж и просперитет за Гърция. Атина е само най-яркият пример за провала на европейските усилия за спасяване на закъсали икономики. В останалите кризисни страни икономиките може вече да не са под острата заплаха от колапс, но това не означава, че там всичко е наред. Безработицата, например в Испания, все още е  над 20%. Ако това се счита за успех, то какво е наистина провал?

Еврото се доказа не като машина за благосъстояние, а като  машина за унищожаване на благосъстоянието. В повече от половината от всички страни членки на валутния съюз  икономическо производство вече е под нивото от 2007 г. За сметка на това европейските страни със собствена валута обаче са по-добре днес, отколкото са били тогава. Тъжната истина от тези дни е, че дори и силно задлъжнялата и невинаги примерно управляваната Унгария премина по-добре през кризата, докато Гърция потъва в рецесия.

Кризата на еврото - това е точно това: криза на еврото. Единната валута трябваше да донесе икономическа стабилност на континента, а донесе обратното.

През първото десетилетие след въвеждането си еврото донесе на Юга нездравословен бум, а на Севера - дълго затишие. Сега отношенията се обръщат, и е само въпрос на време преди германската икономика да прегрее. Откакто хората от Хелзинки до Лисабон плащат с еврото, Европа не се колебаят различни валути, сега се колебаят цели държави.

Друга от причините е, че за повечето от държавите членки еврозоната е икономическа усмирителна риза. Тя ограничава, гърците тъкмо научават това, националните икономически възможности за реакция, защото собствената валута вече не може да се обезценява, за да се балансира икономиката. На наднационално ниво от друга страна липсват инструментите, които да компенсират този дефицит. Няма общ бюджет, от който изпадналите в криза страни членки биха могли да се възползват, за да се смекчи спада чрез допълнителните разходи. Европейските бюджетни правила с техните граници за дълг поставят на фискалната политика в страните членки допълнителни окови. „Паричният съюз е механизъм за мъчения“, формулира и датският икономист Ларс Кристенсен.