Без кредити не може да има икономически растеж, ако изключим за момент от сметките технологичния напредък. Но трябва да се прави разлика между "продуктивни" заеми, които водят до нарастващо търсене в реалната икономика – например на коли или недвижими имоти, и непродуктивни заеми, които надуват особено финансовите пазари, пише в свой анализ за германската икономическа телевизия N-Tv Уве Гюнтер, главен изпълнителен директор на Berlin Portfolio Management GmbH.
По думите му в момента сме свидетели на последния случай. Подобни случаи в миналото рано или късно са водили до катастрофа на фондовите пазари - винаги, смята анализаторът. Според него едва ли и този път ще е различно. Гюнтер посочва осем конкретни причини, които ясно показват, че в близко бъдеще ще има по-бурни корекции. Ето ги и тях:
1. Широкият американски пазар се насочва към рекордни нива. Индексът S&P 500, който обхваща най-големите публично търгувани дружества в САЩ, е значително по-висок, отколкото през 2000 г. и 2007 г. В същото време многобройни пазарни гиганти се търгуват далеч под техните върхове. Така че индексът като цяло изкривява значително сегашната ситуация.
През 2000-2003 г. в Щатите настъпи дотком катастрофата, а през 2007-2009 г. дойде и световната икономическа и финансова криза с втория по големина срив на фондовия пазар през последното десетилетие. Малко преди колапса на капиталовите пазари обемът на акциите, закупени на кредит, се увеличи драстично в Съединените щати. Днес дългът за придобиване на акции е в размер на около 500 млрд. щатски долара. Това е около 20 на сто повече, отколкото преди последните две големи катастрофи.
2. Обратното изкупуване на акции от дружествата процъфтява - особено в САЩ. Те са финансирани по правило с кредити. Вместо да инвестират и така да доведат до повишаване на нетните печалби, компаниите намаляват акциите в обращение. Дори ако компанията вече не печели, така поне се увеличава печалбата на акция - тъй като печалбите се разпределят между по-малко акции. Това е просто игра на ловкост. В същото време мениджърите се разделят със своите опции върху акции, за да натрупат кеш.
3. Лекарството на централните банки вече не действа. Изключително ниските лихвени проценти и огромната ликвидност ще доведат само до преместването на дълговете – от търговските към централните банки, но не носят допълнителни инвестиции в реалната икономика, тъй като компаниите разширяват бизнеса си само ако очакват увеличаване на търсенето. Дори и в Германия инвестициите са в застой с ръст от 19,3%. За допълнителен тласък на икономическия растеж това е твърде ниско ниво.
4. Паричната политика на ЕЦБ, Фед & Сие през последните години доведе до екстремни различия в приходите. Чрез инициирания от централните банки подем на финансовите пазари по-заможните станаха още по-богати, а от друга страна широки слоеве от населението загубиха доходи от лихви по влогове. Но тъкмо свръхбогатите вече са заситени - тяхната склонност към потребление е относително ниска, богатството им се счита от социална гледна точка до голяма степен за непродуктивно.
5. Съединените щати, най-голямата икономика в света, страда от драстична загуба на човешки и икономически капитал. Близо 50 милиона американци живеят от купони за храна. Трансферните плащания на държавата се увеличават драстично. Делът на заплатите в общия брутен вътрешен продукт е на рекордно ниско ниво. Независимо от това американците консумират (дори) повече от всякога. Дупката се заплаща от допълнителен дълг. Кредитите за студенти и автомобили и кредитните карти скачат от рекорд на рекорд. Съединените щати в момента консумират своето бъдеще.
6. Въпреки това компаниите постигат рекордно високи печалби. Но те, особено в Европа, са базирани на изключително ниските лихвени проценти в една изкривена от финансирането на ЕЦБ среда. Само ако централната банка в бъдеще изплати пари при отрицателни лихви за рефинансиране, това ниво може да се поддържа в продължение на известно време. В САЩ се добавят и споменатите програми за обратно изкупуване на акции.
7. Европейските и американските акции обещават както от гледна точка на балансовата стойност, така и от историческа гледна точка, никаква или дори отрицателна възвръщаемост за следващите години. И това увеличава риска от непосредствена катастрофа на борсата.
8. Стратегически мислещите големи инвеститори, т. нар. Smart Money, в момента бързо се освобождават от рисковите си позиции и използват грандиозната възможност да позлатят залаганията си. Така „горещият картоф“ се предава на фирми и частни инвеститори. Това не е е добър знак.
23:22 | 13.09.22 г.