Осем причини за борсов срив

Без кредити не може да има икономически растеж, ако изключим за момент от сметките технологичния напредък. Но трябва да се прави разлика между "продуктивни" заеми, които водят до нарастващо търсене в реалната икономика – например на коли или недвижими имоти, и непродуктивни заеми, които надуват особено финансовите пазари, пише в свой анализ за германската икономическа телевизия N-Tv Уве Гюнтер, главен изпълнителен директор на Berlin Portfolio Management GmbH.

По думите му в момента сме свидетели на последния случай. Подобни случаи в миналото рано или късно са водили до катастрофа на фондовите пазари - винаги, смята анализаторът. Според него едва ли и този път ще е различно. Гюнтер посочва осем конкретни причини, които ясно показват, че в близко бъдеще ще има по-бурни корекции. Ето ги и тях: 

1. Широкият американски пазар се насочва към рекордни нива. Индексът S&P 500, който обхваща най-големите публично търгувани дружества в САЩ, е значително по-висок, отколкото през 2000 г. и 2007 г. В същото време многобройни пазарни гиганти се търгуват далеч под техните върхове. Така че индексът като цяло изкривява значително сегашната ситуация.

През 2000-2003 г. в Щатите настъпи дотком катастрофата, а през 2007-2009 г. дойде и световната икономическа и финансова криза с втория по големина срив на фондовия пазар през последното десетилетие. Малко преди колапса на капиталовите пазари обемът на акциите, закупени на кредит, се увеличи драстично в Съединените щати. Днес дългът за придобиване на акции е в размер на около 500 млрд. щатски долара. Това е около 20 на сто повече, отколкото преди последните две големи катастрофи.

2. Обратното изкупуване на акции от дружествата процъфтява - особено в САЩ. Те са финансирани по правило с кредити. Вместо да инвестират и така да доведат до повишаване на нетните печалби, компаниите намаляват акциите в обращение. Дори ако компанията вече не печели, така поне се увеличава печалбата на акция - тъй като печалбите се разпределят между по-малко акции. Това е просто игра на ловкост. В същото време мениджърите се разделят със своите опции върху акции, за да натрупат кеш.

3. Лекарството на централните банки вече не действа. Изключително ниските лихвени проценти и огромната ликвидност ще доведат само до преместването на дълговете – от търговските към централните банки, но не носят допълнителни инвестиции в реалната икономика, тъй като компаниите разширяват бизнеса си само ако очакват увеличаване на търсенето. Дори и в Германия инвестициите са в застой с ръст от 19,3%. За допълнителен тласък на икономическия растеж това е твърде ниско ниво.

4. Паричната политика на ЕЦБ, Фед & Сие през последните години доведе до екстремни различия в приходите. Чрез инициирания от централните банки подем на финансовите пазари по-заможните станаха още по-богати, а от друга страна широки слоеве от населението загубиха доходи от лихви по влогове. Но тъкмо свръхбогатите вече са заситени - тяхната склонност към потребление е относително ниска, богатството им се счита от социална гледна точка до голяма степен за непродуктивно.

5. Съединените щати, най-голямата икономика в света, страда от драстична загуба на човешки и икономически капитал. Близо 50 милиона американци живеят от купони за храна. Трансферните плащания на държавата се увеличават драстично. Делът на заплатите в общия брутен вътрешен продукт е на рекордно ниско ниво. Независимо от това американците консумират (дори) повече от всякога. Дупката се заплаща от допълнителен дълг. Кредитите за студенти и автомобили и кредитните карти скачат от рекорд на рекорд. Съединените щати в момента консумират своето бъдеще.

6. Въпреки това компаниите постигат рекордно високи печалби. Но те, особено в Европа, са базирани на изключително ниските лихвени проценти в една изкривена от финансирането на ЕЦБ среда. Само ако централната банка в бъдеще изплати пари при отрицателни лихви за рефинансиране, това ниво може да се поддържа в продължение на известно време. В САЩ се добавят и споменатите програми за обратно изкупуване на акции.

7. Европейските и американските акции обещават както от гледна точка на балансовата стойност, така и от историческа гледна точка, никаква или дори отрицателна възвръщаемост за следващите години. И това увеличава риска от непосредствена катастрофа на борсата.

8. Стратегически мислещите големи инвеститори, т. нар. Smart Money, в момента бързо се освобождават от рисковите си позиции и използват грандиозната възможност да позлатят залаганията си. Така „горещият картоф“ се предава на фирми и частни инвеститори. Това не е е добър знак.