Фискалната дисциплина на членовете на еврозоната следва да се надзирава от финансовите пазари. За това се изказват петимата водещи икономически експерти в Германия, известни още като "петимата мъдреци", цитирани от DPA.
По този начин експертите реагират на призивите за по-силна интеграция в зоната, например чрез общ финансов министър или общо европейско икономическо правителство.
„Вероятно по-добре е финансовите пазари да се разглеждат като анонимен инстанционен контрол", заяви икономистът Ларс Фелд при представянето на специалния доклад за кризата в еврозоната под името "Последици от гръцката криза за стабилно евро пространство".
В докумeнта доверието към пазарите се обосновава и с неотдавнашния спор между гръцкото правителство и другите страни за по-голяма финансова помощ за Атина. „Този спор засегна силно политическия и обществения дискурс между държавите, членки на зоната", пишат икономистите. „Очевидно в европейското семейство е от съществено значение дали се отказва погасяване на кредити на анонимните финансови пазари или на данъкоплатците от европейските страни партньори“.
Консултативният съвет се противопоставя и на по-нататъшни предложения за интеграция на валутния съюз. В това влизат така нареченият фискален капацитет, който би позволил по време на криза да се извършват трансфери между страните членки, или обща европейска защита при безработица, което също се очаква да има стабилизиращ ефект. Според експертите подобни стъпки ще имат смисъл, само ако правителствата на страните членки получат допълнителен суверенитет. „За това обаче липсват политическата воля и перспективата за демократична легитимност“.
Ясната позиция на "мъдреците" е забележителна, защото дори и във федералното правителство на Германия по принцип има широка подкрепа за по-тясна интеграция. Федералният министър на финансите Волфганг Шойбле се изказва за възможността за назначаване на европейски министър на финансите, който чрез специални данъци да може да разполага и със собствен бюджет.
Въпреки че предвид многобройните нарушения на правилата и „мързеливи компромиси“ в миналото е съмнително до каква степен може да успее по-тясното сътрудничество, също толкова разклатено през последните години бе и доверието към рационалността на финансовите пазари.
Но основната идея на доклада не се споделя от всички икономически експерти. Икономистът от Вюрцбург Петер Бофингер често има особено мнение. Сега той посочва, че финансовата криза се дължи основно на погрешни решения на частни инвеститори. „Изглежда почти парадоксално, че участниците, които бяха спасени от държавата с цената на сериозни ресурси, сега се разглеждат като арбитър за подходящи макроикономически политики", казва той.
Бофингер също така разкритикува механизма за обявяване в несъстоятелност за държавите, за който икономическите мъдреци настояват още от 2012 г. Според него това ще отнеме на страните възможността да преборят рецесията със стимулиращи конюнктурни програми. Фактът, че това функционира, е доказано през 2009 и 2010 г., когато и германското правителство е стартирало милиардна програма за стимулиране на икономиката. Такива програми също така използва и Испания, която се описва от останалите икономически експерти като „успешен модел“.
В своето становище икономическите експерти настояват за „последна инстанция" да бъде създадена възможността дадена страна да може да напусне еврозоната. Фактът, че този въпрос не може да се оценява при стриктно спазване на икономическите критерии, показва и отношението на икономическите експерти към Гърция. Те приветстват преговорите за третата спасителна програма, въпреки че съществуват съмнения, че Гърция може някога да изплати дълговете си без допълнителното им опрощаване.
Фелд обосновава това основно с мнението си, че оставането в еврозоната ще бъде по-добрата възможност за Гърция. Но той признава, че „въпросът за членството в еврозоната“ в крайна сметка трябва се разглежда и като „процес на балансиране", в който да се предвижда възможността за напускане на еврозоната.
Експертният съвет на Германия за консултации по цялостното икономическо развитие, наричан накратко Съвет на 5-тимата мъдреци, е създаден през 1963 г. Целта му е периодичната независима оценка на общото икономическо развитие, за да се облекчи оформянето на оценките на всички инстанции, отговорни за икономическата политика, както и на обществеността. За тази цел годишно се изготвя доклад, който се предоставя на Федералното правителство до 15 ноември.
Развитието на дълговата криза в Гърция можете да следите тук