Рисковете пред бъдещето на Румъния

Румъния изглежда получава повече от полагащото ѝ се внимание – отчасти добро, отчасти не толкова. От положителна гледна точка икономиката отбелязва стабилен ръст, коментира Financial Times.

Със сегашните лихвени проценти икономиката вероятно ще се разшири с между 3% и 3,5% през тази година, което ще бъде най-доброто представяне на страната за последните седем години. Междувременно инфлацията стана отрицателна: намаляването на данъка добавена стойност (ДДС) върху храните накара цените да спаднат с 1,6%.

Националната банка на Румъния няма да понижава още лихвените проценти въз основа временното намаляване на инфлацията. Освен това основният лихвен процент вече бе понижен до най-ниските си нива и в момента е 1,75%, след като през 2008 г. достигна до най-високите си стойности от 10,25%. По-нататъшно облекчаване на паричната политика ще бъде под формата на по-ниски изисквания към резервите – необходимост в дългосрочен план с мандат от ЕС, вместо чрез по-ниски лихвени проценти.

Централната банка обаче не бърза и наскоро посочи, че ще направи преоценка на цикъла от облекчаване на паричната политика – косвен намек за края на цикъла от намаляване на лихвените проценти и внимателен подстъп към редуциране на изискваните резерви.

Обаче има три основни въпроса, които предизвикват опасения. Първо, Румъния не е имунизирана срещу проблемите в Гърция, като евентуалните ефекти биха дошли през банковата система. Има четири банки с гръцка собственост, които са особено активни в Румъния и заедно са отговорни за около 10% от всички банкови активи.

Ситуацията е управляема, но проблемът би се задълбочил, ако гръцките банки започнат агресивно да изтеглят кредитните си линии и да отклоняват големи парични суми обратно към Атина. Централната банка все пак е в относително силна позиция заради резрви в чужда валута за около 30 млрд. евро, които биха могли да бъдат използвани за облекчаване на ситуацията.

Второ, срокът на предпазния заем за 4 млрд. евро от Международния валутен фонд (МВФ) изтича през септември, а преговорите за удължаването му се провалиха заради разногласията по субсидираните цени на газа и други фискални проблеми. Заемът бе първоначално предоставен преди няколко години под формата на спешни резерви, които да бъдат използвани в случай на волатилни пазари или сериозни финансови затруднения.

Заемът обаче никога не е бил използван и служи по-скоро като предпазен механизъм, но и по-важно – като признаване на икономическата политика на правителството от страна на МВФ. Това одобрение обаче вече го няма, а правителството обяви, че ще представи значително по-експанзивен от планираното бюджетен план за 2016 г.

От януари насам правителството възнамерява да намали ДДС от 24% на 19%, възстановявайки налога до нивата му отпреди финансовата криза и последвалата програма за икономии. Надеждите са, че загубата от приходите може частично да бъде компенсирана от по-успешно събиране на данъците и по-строго поддържане на фискалния портфейл, като прогнозираният дефицит за следващата година се запази на ниво от 2,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо 2% от БВП през тази година.

Намаляването на вноските по социалното осигуряване и редуцирането на плоската ставка на данъка върху доходите и на корпоративния данък са планирани за следващите години. Както централната банка, така и представители на ЕС, които бяха в Букурещ през миналия месец, са скептични дали правителството ще успее да запази дефицита под 3% и дали няма да премине тавана, определен чрез процедурата за прекомерен дефицит.

Трето, различните фискални промени са отчасти опит на управляваща коалиция, съставена от четири партии, да увеличи популярността си преди парламентарните избори през следващата година и да отклони вниманието от обвиненията в корупция срещу министър-председателя Виктор Понта.

Той е разследван по обвинения за измама, пране на пари и избягване на данъци през годините, преди да оглави политическия кабинет. Понта твърди, че е невинен, но президентът Клаус Йоханис го призова да си подаде оставката. Идвайки от различни политически партии и изправени един срещу друг в горчивите президенти избори през миналата година, няма и помен от симпатия между Понта и Йоханис.

Въпреки това политическите борби, корупционният полъх, провалът с МВФ и фискалната разпуснатост не са основните елементи за изключително представяне на развиващ се пазар. Изглежда негативите в Румъния започват да надделяват над позитивите.