IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Неразумен облог - опасната глобална тенденция към високи минимални заплати

Когато минималното заплащане е прекалено високо, то вреди точно на хората, на които трябва да помогне, пише The Economist

16:17 | 27.07.15 г. 20
Неразумен облог - опасната глобална тенденция към високи минимални заплати

Когато цените се повишават, търсенето намалява. Изключенията от най-основното правило на пазарите са рядкост - от типа неща, с които един икономист може да ви отегчи на вечерно парти. Внимателно определени, минималните трудови възнаграждения могат да бъдат такъв пример. Политиците обаче не бива да приемат за даденост, че това е железен закон. Големите увеличения на минималната работна заплата са хазартна игра с бъдещето на хората, пише The Economist.

Разумните минимални трудови възнаграждения изглежда не вредят на търсенето на работна ръка. Купища изследвания - и от Америка, и от Европа - показват, че когато са ниски - под 50% от средния доход при пълен работен ден, с по-ниско равнище за младежите - минималните заплати не унищожават много работни места.

Когато Великобритания въведе минимално трудово възнаграждение през 1998 година, песимистично настроените пророци прогнозираха, че ще бъдат загубени много работни места. Заетостта обаче се оказа устойчива.

Минималните заплати помагат за компенсиране на сравнителното преимущество на фирмите пред служителите, които не искат да поемат риска да се преместят на друго място. Те дори могат да повишат производителността и да намалят текучеството на персонала, като накарат хората да ценят своята работа.

Насърчени от тези факти, мнозина надават вой минималните заплати да станат далеч по-големи. В САЩ активисти искат федералното почасово минимално трудово възнаграждение да бъде увеличено над два пъти от оскъдните 7,25 долара сега до 15 долара, или 77% от средния почасов доход. Те постигнаха известни успехи; няколко големи града, включително Ню Йорк, тази седмица планират да въведат постепенно почасова минимална заплата от 15 долара, а двамата съперници на Хилари Клинтън в борбата за номинацията на Демократическата партия за президентските избори в САЩ подкрепят тази политика.

Във Великобритания консервативното правителство ще вземе връх над технократите, които обикновено определят минималната заплата, за да я увеличи от 47 до 54% от средното заплащане.

Германия въведе минимално трудово възнаграждение, което е приемливо, да кажем, за Кьолн, но възлиза на цели 62% от средното в по-бедната източна част на страната.

Като правят стъпки към едни много по-високи минимални заплати, политиците ускоряват навлизането в една неясна ситуация. Малко се знае за дългосрочните последици от разумното минимално трудово възнаграждение. И никой не знае до какво ще доведат големите увеличения в нито един момент. Неразумно е да се приема, че ако ниските минимални заплати изглеждат безвредни, то много по-високите също трябва да са такива.

Има опасност високото минимално възнаграждение да изхвърли някои работници от пазара на труда за постоянно. Строителен работник, който загуби работата си по време на рецесия, може да очаква, че ще си намери нова, когато икономиката се възстанови. Касиер с ниска квалификация ще стане постоянно по-скъп след въвеждането на висока минимална заплата, докато един банкомат няма да има този късмет.

Защитата на британското правителство на новата му политика - че една силна икономика ще генерира достатъчно работни места, за да заменят онези, загубени в резултат на повишаването на минималното възнаграждение - е лъжлива: загубените работни места са си загубени. По тази причина Милтън Фридман определи минималната заплата като форма на дискриминация срещу нискоквалифицираните работници.

Сега е най-неподходящият момент за повишаване на цената на труда. Технологичният напредък дава възможност на фирмите да заменят все повече и повече хора с компютри и роботи, което излага на риск работни места. Някои нискоквалифицирани позиции, като почистването, са трудни за автоматизиране. Милиони нискоквалифицирани работници, които седят на каси и рецепции, подреждат стоки на рафтове в магазини и дори онези, които карат камиони, обаче са уязвими от заместване. Една още по-висока минимална заплата ще насърчи инвестициите в заместващите технологии. Тя освен това ще засегне работниците в т. нар. търгуеми сектори като туризма и промишлеността, които рискуват да загубят позиции за сметка на чуждестранни конкуренти.

Иронията е, че минималното трудово възнаграждение е лош начин за борба с бедността. Бюджетната служба към Конгреса на САЩ е изчислила, че само една пета от повишаването на доходите отива при хората под прага на бедността. Най-богатите 10% от британските домакинства ще спечелят повече от по-високата минималната заплата, отколкото най-бедните 10%, тъй като голям брой нископлатени хора са вторият източник на доходи в съответното семейство.

Нещо повече, минималното трудово възнаграждение не е безплатно. Някой трябва да плати. Масовата теза, че компаниите ще поемат бремето, е по-скоро израз на надежда, отколкото отражение на фактите. Ако цената бъде прехвърлена на потребителите, минималната работна заплата се превръща в субсидия, финансирана от данък продажби - мярка за събиране на приходи, която, отново, пада тежко върху бедните.

Налице са по-добри инструменти. Данъчни кредити (своеобразни добавки към доходите на хората с ниско възнаграждение) са един много по-ефективен начин правителствата да помогнат на бедните - около една трета от печалбата отива за служителите. До степента, в която фирмите печелят, те са насърчени да наемат нискоквалифицирани работници, вместо да автоматизират съответните работни позиции.

Минималното трудово възнаграждение има голяма емоционална и политическа привлекателност. Необходимо е обаче правителствата да се основават на фактите, а не на хорското мнение. Минималната работна заплата може да проработи като част от една политическа програма само ако е разумно. Когато е прекалено висока, тя вреди точно на хората, на които се предполага, че трябва да помогне.

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:27 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

7
rate up comment 7 rate down comment 1
alexx
преди 9 години
Пич, по принцип може и да си прав, но когато живееш в условията на феодализъм, се сблъскваш със съвсем друга реалност. Чужд инвеститор иска да отвори завод в провинцията и е готов да дава по 800 лв. Местният бизнесмен обаче научава и понеже той дава по 500, оказва натиск върху чуждия посредством връзките в институции. Чуждият инвеститор сваля заплата на 500. Ето ти пазар на труда, търсене и предлагане.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 0
alexx
преди 9 години
По-добре малко по-висока МРЗ отколкото социални помощи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 0
kokikokov
преди 9 години
На всички е ясно, че капитализма се ***. Специално из българската провинция разни бизнесмени и чуждестранни "инвеститори" вече го обърнаха на феодализъм. Има компании, които шумно прокламират как дават хляб на хиляди, но в същото време пропускат да споменат, че хората им бачкат на три смени за по 400-500 лв (и това с бонусите)...Тези цифри не са измислица, а са жестоката реалност. Проблемът е, че ако човек напусне, тогава остава без нищо. В провинцията работа няма, а за да се преместиш в големия град пак се изисква някакъв капитал. БаМките кредити на хора със заплата от 400 лв не дават. И какво се оказва? Това е един затворен кръг. Човекът е роб. Аз лично не се притеснявам от тнар. автоматизация. Няма как да настъпи. Все пак в статията се споменава - важно е да има търсене, да се въртят пари. Ако хората нямат пари, то няма да има кой да купува буклуците, а това би срутило системата на капиталистите. Да, някои ще измрат от глад, други обаче ще хванат соплите и.......Революция!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 1
trendline
преди 9 години
А понятието "работещ-беден", който не може да си покрие сметките за елементарен живот добра комбинация ли е? Няма що ще живеем за да работим и други да печелят на наш гръб. Че то защо да живее човек и да се въпроизвежда. Нормалните хора де отказват да имат повече от 1 дете. Кой ще работи и плаща пенсии след 20 години. Гено-фонда се променя бе момче!Когато в лакомията си бизнеса се увлече то държавата е тази която да регулира/балансира интересите на всички в едно общество.Сегашния модел е изчерпан отдавна. Това няма да спра да го повтарям.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 1
unicornblade
преди 9 години
Че то извращението е повсеместно.Субсидиите какво са?Кило боб 3,40 лв., кило пилешко 3.00лв.А да платиш на някого 340 лв за цял месец работа не е ли извращение?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 3 rate down comment 3
Mike Florida
преди 9 години
Минималната работна заплата е добре да се определя на базата на определени региони и области, независимо дали говорим за България или САЩ. Генерална обща ставка за минимална работна заплата е вредна както за бизнеса така и за работещите. Отдруга страна като цяло тя наистина не трябва да надвишава 50% от средната работна заплата, тъй като това би довело да изкуствено извръщаване на пазара на труда.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 10 rate down comment 4
IQ96
преди 9 години
Добра статия. Няма безплатен обяд, а автоматизацията ще "изхвърли" още работници. Остават надеждите в ... тотото и други "игри" на късмета/глада?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още