Възможно ли е Гърция да приеме долара?

Какво ще стане, ако еврозоната покаже вратата на Гърция? Битува мнението, че създаването на нов валутен режим в Гърция би бил изпълнен с проблеми, пише Стив Ханке за изданието politico.eu.

Според Ханке практическите, технически проблеми биха могли да са сравнително малки, но политическите биха били опасни.

Той посочва, че всъщност валутният модел на България, а не зелените пари, е по-добър вариант след излизането на страната от еврозоната.

Ханке посочва, че често е чувал коментари по въпроса ако Гърция бъде принудена за излезе от eврозоната, дали да не последва черногорския, еквадорския или българския модел на успешни промени на валутните режими.

Черна гора

Черна гора например използва еврото, без да е официален член на еврозоната. Така избягва моралните рискове (разбирайте: евентуално лошо поведение в гръцки стил), посочва Стив Ханке.

Възможността на Черна гора за смяна на валутния режим беше прокарана от Слободан Милошевич през януари 1992 г. Тогава в Югославия започна хиперинфлация, която достигна своя пик през януари 1994 г., когато месечното ѝ ниво скочи до 313 млн. процента. За сравнение, в най-лошия месец на инфлация във Ваймарска Германия през 1922-1923 г. цените са скочили с 32 400 процента. Дълго време преди НАТО да удари Белград през 1999 г., валутната лудост на Милошевич беше унищожила икономиката на Югославия, посочва икономистът.

През 1999 г. Черна гора все още беше част от Югославия, а официалната й валута беше дискредитираният югославски динар. Могъщата германска марка обаче беше неофициалната валута в страната.

Президентът на Черна гора Мило Джуканович знаеше, че германската марка е неговият коз. Ако Черна гора официално приемеше марката, тя не само че щеше да възстанови стабилността в икономиката, но и щеше да подготви пътя за установяване на суверенитет на страната. На 2 ноември 1999 г. той обяви твърдо, че Черна гора официално приема германската марка за национална валута. Това беше първата стъпка на Черна гора към отделяне – стъпка, подкрепена и от САЩ.

Черногорската икономика незабавно се стабилизира и започна устойчив ръст с намаляващата инфлация. Не беше изненада, когато през май 2006 г. избирателите дадоха колективен отказ на съюза на страната си със Сърбия и на 15 март 2007 г. Черна гора подписа договор за стабилизиране и присъединяване към Европейския съюз (ЕС), първата стъпка към членството в блока, припомня Ханке. После, на 17 декември 2010 г., Черна гора получи съобщение, че става кандидат за член на ЕС. Когато завърши процеса на присъединяване, Черна гора ще влезе в ЕС с евро в ръцете. Черна гора бе евроизирана икономика от самото начало.

Докато политическите ветрове бяха в полза на черногорското решение за приемане на германската марка и накрая еврото, политическите препятствия от Брюксел и Франкфурт за такава промяна в Гърция биха били огромни, подчертава обаче Ханке.

Еквадор

Еквадор използва щатския долар, без страната да е част от системата на Федералния резерв. Еквадор представлява чудесен пример за страна, която не беше в състояние да наложи ред и да опази стойността на валутата си. Еквадорското сукре се търгуваше на нива от 6 825 за долар в края на 1998 г., а в края на 1999 г. курсът сукре-долар стигна 20 243. В първата седмица на януари 2000 сукрето скочи до 28 хил. за долар.

При тези валутни проблеми президентът Джамил Мануад обяви на 9 януари 2000 г., че Еквадор ще изостави сукрето и официално ще доларизира икономиката. Президентът Бил Клинтън и тогавашният министър на финансите Лари Съмърс подкрепиха Мануад по телефона. Подкрепата и доверието дойдоха незабавно. На 29 февруари еквадорският конгрес прие необходимото законодателство, което влезе в сила на 13 март и след преходен период Еквадор стана най-многолюдната доларизирана икономика в света. И доларизацията остава и до ден днешен много популярна – повечето еквадорци – 85%, все още я подкрепят.

Трудно е да си представим как Гърция би могла да последва Еквадор. Можете ли да си представите как президентът Барак Обама се обажда на премиера Ципрас, за да му каже, че САЩ подкрепят гръцката доларизация?

България

Системата на валутния борд потуши инфлацията незабавно, въведе стабилност и остава институцията с най-високо доверие в България, която има собствена валута - лев, „клонинг" на еврото, пише още Стив Ханке. Затова България е част от единната валутна територия заедно с еврозоната, без да е официален член на европейския валутен съюз.

Вследствие на това страната не е изправена пред моралните проблеми на еврозоната. Наистина, България трябва да въвежда дисциплина, защото правителството не може да отиде при Европейската централна банка (ЕЦБ) или в случая - Българската национална банка (БНБ), и да вземе заем. Не е учудващо, че България изпълнява затегната фискална дисциплина и съотношението й дълг към БВП е едно от най-ниските в ЕС.

През 1997 г. България беше в хватката на хиперинфлацията, която достигна своя пик през февруари същата година с месечно ниво от 142%. За да спре хиперинфлацията, България въведе валутен борд на 1 юли 1997 г. Според правилата на валутния борд българският лев стана свободно конвертируем при фискиран курс, обвързан с германската марка, и беше изцяло подкрепен от резервите на германската марка. Вследствие на това българският лев стана клонинг на германската марка (сега на еврото).

В случай, че Гърция напусне еврозоната, най-добрият възможен избор на Атина да въведе стабилна валутна и фискална дисциплина би бил да направи като своите балкански съседи - да въведе валутен борд, който да емитира драхми, клонинги на еврото. Така Гърция ще остане в единната валутна зона с еврото, но без проблемите на моралния риск, свързани с официалното членство в еврозоната, посочва Стив Ханке.

Външните политически препятствия, които биха придружавали черногорската или еквадорската опция, биха намалели, смята още икономистът. Главните политически проблеми биха били вътрешни, защото драхмата, емитирана от валутен борд, би изисквала фискална дисциплина.

Всичко около гръцката криза можете да проследите тук