Следващата криза в Гърция - доставките на природен газ?

Гладът за пари в брой на гръцкото правителство лиши държавната газова компания DEPA от повечето ѝ резерви, пораждайки съмнения за това колко дълго страната ще може да плаща за вноса на горива, коментира POLITICO.

Газовата компания DEPA, заедно с всички останали държавни дружества и пенсионни фондове, получи инструкции да предостави на централната банка всичките си парични резерви още през април. Дали правителството е решило да възстанови резервите на DEPA не е ясно, но при положение че не успя да плати вноската си към Международния валутен фонд (МВФ), вероятно е останало почти без пари във всичките си сметки, допълва изданието.

На този фон бъдещите действия на DEPA не са много ясни. Ако сметките ѝ скоро не бъде отново напълнени, може да се наложи компанията да помоли най-големия си доставчик на газ - "Газпром", да преразгледа условията на доставка.

Гърция внася повече от 99% от нефта и природния си газ, твърди Международната агенция по енергетика (IEA).

Това струва милиарди, въпреки че сумата намалява, защото рецесията понижава търсенето на горива. По прогнози сумата, която страната трябва да плати през тази година за нетния внос на газ, възлиза на 6,6 млрд. долара, като се взимат предвид и приходите от гръцкия износ на обработени петролни продукти, твърди BMI Research, собственост на Fitch Group.

“Новината никак не е добра, Гърция разчита до голяма степен на вноса“, казва Уолтър Болц, зам.-председател на Съвета на регулаторите на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) към ЕС.

„За момента въпросът е дали страната ще има проблеми с финансирането на този внос. При тези обстоятелства доставчиците може да поискат гаранции или предварителни плащания“, добавя Болц. „Като цяло финансовата ситуация е несигурна. Дали става въпрос за енергия, газ или нефт, трябва да си зададете въпроса – ще ми платят ли?“.

Най-големият доставчик на DEPA засега е "Газпром", който е осигурил почти 70% от гръцкия газ през 2014 г. или 1,7 млрд. куб. м., сочат статистики на BP. Двете компании наскоро удължиха дългосрочния си договор с още 10 години. Останалата част от гръцкия газ идва чрез газопровод от турската BOTAŞ и от втечнен природен газ през терминала край Ревитуза, основно от алжирската компания Sonatrach.

Русия държи най-голям дял и в гръцкия внос на нефт с 33% през 2012 г., следвана от Саудитска Арабия, Ирак, Либия и Казахстан, сочат данните на IEA.

Несигурността по плащанията на вноса идва в момент, когато търсенето на нефт и газ отчита спад заради финансовата криза и скорошната реформа на пазара на електроенергия, която премахна субсидиите.

Това означава, че Гърция вероятно няма веднага да усети недостиг на газ, казва дипломатически източник от Брюксел. „Гърция не използва толкова много газ, така че няма защо да съхраняваме резерви от суровината през лятото, тъй като търсенето през зимния сезон не е толкова голямо“, допълва той.

По-слабото търсене може да даде на "Газпром" възможност да предложи на клиента си повече гъвкавост, която от своя страна ще даде на DEPA още време да събере пари, казват други източници. Но това ще бъде доста по-трудно, ако Гърция напусне еврозоната. Ако страната се върне обратно към драхмата, новата валута вероятно ще се обезцени значително, а плащанията по нефтения и газов внос ще останат в долари.

„Освен трудностите, произлизащи от проблемите с ликвидността, ако Гърция напусне еврозоната и приеме нова национална валута, това може да се отрази на способността ѝ да внася и използва природен газ, наред с други стоки“, казва Анастасиос Гиамуридис, старши консултант в енергийната консултантска къща Pöyry. Той допълва, че за крайните потребители може да се окаже твърде скъпо да плащат в драхми за внос, изчислен в щатски долари.

„В резултат това може да доведе до колапс на търсенето на газ, тъй като внесената енергия ще стане твърде скъпа за ползване от гръцкото население. Възможно е да се стигне и до проблеми с неплащания от страна на крайните потребители към гръцките вносители, което от своя страна ще се отрази на способността на последните да плащат на международните си доставчици“, казва още Гиамуридис.

Цената на газа в Гърция вече е сред най-високите в ЕС. Гръцките домакинствата са плащали средно 0,08 евро на кWh през втората половина на 2014 г., с което се нареждат на осмо място сред 28-те страни членки, сочат данни на Евростат.

Стойностите са в резултат на сравнително ниското потребление, както и от липсата на необходимата инфраструктура, която би позволила на Гърция да диверсифицира енергийните си маршрути и източници и да насърчи конкуренцията, твърдят от Greek Energy Forum, международна мрежа от гръцки професионалисти в енергийния сектор.

ЕС се бори за либерализация на енергийния пазар на Гърция от години. Това е заложено в Третия енергиен пакет на съюза от 2009 г., който цели да създаде вътрешен енергиен и газов пазар. „Гърция има едни от най-слабите резултати в ЕС, които вече доведоха до сериозни наказания и допълнителни разходи за правителството“, казват от Greek Energy Forum.

Реформата на енергийния пазар на страната е особено „трънлива“, казват от Greek Energy Forum, добавяйки, че съпротивата срещу промяната е сериозна от години, най-вече от страна на синдикатите и служителите на държавната енергийна компания Public Power Corporation, които се опасяват от съкращения.

Има надежда обаче, че външните искания за структурни реформи ще помогнат за отварянето на енергийния пазар на Гърция. По-голямата част от разпоредбите в енергийния сектор, включени в последното предложение на кредиторите за спасителния заем на Гърция, се фокусира върху насърчаването на конкуренцията.

„Последните развития ще улеснят либерализацията на енергийния пазар“, казва Ники Цавела, бивш европейски депутат и член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент до 2014 г., отбелязвайки, че предложението призовава и за частична приватизация на държавното енергийно дружество.

В краткосрочен план обаче гръцкият енергиен сектор и икономика ще разчитат на възможността на DEPA и други компании да платят за вноса си, допълва тя. „Ще бъде истински кошмар за икономиката и домакинствата. Икономиката ще бъда парализирана, а ежедневието ни ще бъде сериозно засегнато“, завършва Цавела.

Още за кризата в Гърция четете тук