Спечелиха ли гърците от спасението на гръцките банки?

Много от парите от двата спасителни заема за Гърция отидоха в банките, както в местните, така и в дъщерните дружества на чужди банки с дейност в страната. И все пак в момента банките са най-слабата брънка на гръцката икономика. Ако Европейската централна банка (ЕЦБ) намали спешната помощ за осигуряване на ликвидност или изиска по-голямо обезпечение, еврото във финансовата система на страната ще свърши, коментира BloombergView. Какво всъщност се случи тогава с всички пари от спасителните заеми?

Защитниците на Гърция, включително нобеловите лауреати Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, неколкократно заявиха, че гръцките спасителни заеми са облагодетелствали чуждестранните банки. „Трябва да е ясно: почти нищо от огромната сума пари, заета на Гърция, реално не отиде в нея“, писа Стиглиц. „Тя бе изплатена на кредиторите на частния сектор – включително на германски и френски банки. Гърция получи подаяние, но плати висока цена, за да запази банковите системи на тези страни“. Това твърдение стана част от митологията около гръцката криза.

Всъщност не е трудно да се изчисли колко пари са взели чуждите банки и колко са загубили те в хода на двата спасителни заема. Според данни на Банката за международни разплащания (БМР) в края на 2009 г. всички международни искания към Гърция възлизат на 177,9 млрд. долара, като 96,6 млрд. долара са в публичния сектор (това са инвестициите във вече огромния държавен дълг на Гърция). До края на 2011 г., преди втория спасителен заем и голямото преструктуриране на гръцкия дълг, международните искания са спаднали до 73,3 млрд. долара, като 40,8 млрд. долара са в публичния сектор.

Това означава, че първият спасителен заем, договорен през май 2010 г. и възлизащ на 110 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), наистина е помогнал на чуждите банки да намалят експозицията си към дълга в публичния сектор на Гърция с 55,8 млрд. долара. Сумата звучи сериозно, но това е само малка част от общата чужда експозиция на германските и френските банки. В края на 2009 г. международната позиция на германските банки възлиза на 4,9 трлн. долара, твърди БMP. Противно на разпространеното схващане, Германия не рискува да загуби много от гръцки дефолт тогава и първоначално се противопоставя на първия спасителен заем.

Въпреки това чуждите банки безспорно са се възползвали от първата сделка. Както и гръцките банки. Според Jubilee Debt Campaign, група, подкрепяща облекчаване на дълга, Гърция е платила общо 73 млрд. евро (80 млрд. долара) главница и лихви от държавния си дълг през 2010 и 2011 г., така че повече от 20 млрд. долара явно са отишли в местните финансови институции.

През юни 2011 г. МВФ обяви гръцкия държавен дълг за все още неустойчив и каза, че Гърция се нуждае или от още 70-104 млрд. евро от официални кредитори, или от преструктуриране на частния дълг. Веднага след това германският финансов министър Волфганг Шойбле започна да настоява за втория вариант. ЕС и МВФ обещаха още 64 млрд. евро, а банкерите започнаха да се подготвят да загубят част от гръцкия държавен дълг, останал в техни ръце.

След дълги преговори и извиване на ръцете до края на април 2012 г. Гърция успя да намали номиналната стойност на дълга си със 107 млрд. евро, или с 52%. Кредиторите приеха „подстригване“ (орязване на дълга) до 65%, като според някои анализатори това е загубата от настоящата стойност, заложена в замяната на облигации, която Гърция започва. Загубата е по-голяма в сравнение с директно намаляване на главницата, защото инвеститорите вече са се съгласили да удължат сроковете за погасяване.

„Сред страните с високи и средни доходи само три случая на преструктуриране са с по-голяма тежест върху частните кредитори: Ирак през 2006 г. (91%), Аржентина през 2005 г. (76%) и Сърбия и Черна гора през 2004 г. (71%)“, казва икономистът Йеромин Цетелмайер. Преструктурирането е най-голямото в историята в абсолютна стойност.

В този момент гръцките банки щяха да загубят колкото или дори повече от чуждите финансови институции. Когато се присъединяват към комисията на кредиторите, която договоря преструктурирането, те притежават най-големия дял от гръцкия държавен дълг спрямо останалите членове. National Bank of Greece държи 13,7 млрд. евро в гръцки държавни книжа, Piraeus има 9,4 млрд. евро, Alpha Eurobank има 3,7 млрд. евро, а Marfin – 2,3 млрд. евро. За сравнение, Deutsche Bank притежава само 1,6 млрд. евро.

През май 2012 г. МВФ заяви, че преструктурирането на дълга ще „предизвика обезценяване за около 22 млрд. евро“ и че „регулаторният капитал ще бъде изтрит за четири банки, което представлява 44% от активите на системата, а при останалите банки ще има значителна декапитализация“. Така че през април същата година Гърция заема 25 млрд. евро от Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС), за да рекапитализира банките, ефективно компенсирайки ги за загубите от преструктурирането.

Като цяло в крайна сметка гръцките банки получават около 45 млрд. евро от спасителни заеми, повече от сумата от 41 млрд. евро, която Европа предостави за банковата рекапитализация на Испания. Въпреки че повече от половината сума е нужна, за да покрие загубите от наложеното от правителството редуциране, Гърция не трябваше да взима допълнителен заем, защото можеше да „спаси“ кредиторите и вложителите на банките, както направи Кипър през 2013 г. В случая с Гърция обаче нищо толкова тежко като решение не е обсъждано.

Сега гръцките банки разчитат почти изцяло на спешната помощ за осигуряване на ликвидност на ЕЦБ от 89 млрд. евро. Тази помощ помага на банките да поддържат банкоматите си пълни и (засега) да позволяват тегленето на до 60 евро на ден на клиент. Няма какво повече да се направи, а правителството в понеделник заяви, че банките ще останат затворени до четвъртък. Този срок вероятно ще бъде удължен още, освен ако не се достигне до сделка с кредиторите.

Така че къде отидоха спасителните пари на банките? Някои могат да кажат, че те все пак са достигнали до гръцките граждани. Веднага щом стана ясно, че марксистите от партията СИРИЗА може да поемат следващото правителство, гърците се втурнаха към банките, за да изтеглят депозитите си, които бяха останали сравнително стабилни след началото на спасителната помощ. Между края на ноември и края на май са били изтеглени около 32 млрд. евро.

Тегленията през юни вероятно са доближили сумата до размера на помощта, която банките в Гърция са получили от правителството.

Факт е, че гърците, които успяха да изтеглят парите си, преди правителството да затвори банките, не са най-бедните граждани, които най-много се нуждаят от помощ. И все пак те са онези, на които правителството на Алексис Ципрас реално разпредели парите, които първо попаднаха в гръцките банки. С оглед на предстоящото, ако Ципрас не успее да договори нова сделка с кредиторите, тези вложители трябва да са безкрайно благодарни, че банките не бяха затворени по-рано.

Всичко по темата с Гърция четете тук