Испания се опитва да не се превърне в следващата Гърция

Преди три години и друга страна членка на еврозоната, която също е позната с девствените си плажове и хубавата храна, изпадна в криза, разгневи инвеститорите и разбуни духовете относно края на еврото, пише MarketWatch.

Предишната страна, която създаваше проблеми – Испания, работи здраво, за да изведе икономиката си от дупката – опит, който се отплати на финансовите мениджъри, които вярват, че историята няма да се повтори и че очевидно тази за Гърция няма да приключи. Усилията са насочени към разсейване на съмнението, че кризата ще засегне иберийската страна.

На 5 юли гръцките граждани отхвърлиха общите условия на спасителния пакет, предложен от международните кредитори, поставяйки южноевропейската страна в неравностойно положение спрямо останалите страни членки на еврозоната.

Същевременно от Испания излизат впечатляващи статистически данни. През първото тримесечие на 2015 г. испанската икономика нарасна с 2,7% на годишна база, представяйки се по-добре от икономиките на Германия, Франция, Италия и Великобритания. Освен това Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на Испания до 3,1% през 2015 г. и 2,5% през 2016 г.

Икономистите обаче са на мнение, че има доста работа за вършене. Независимият икономист от Барселона Едуард Хю посочва, че преди няколко години отношението към Испания не бе толкова твърдо в сравнение с това към Гърция. Според него това спомогна за понижаването на доходността по държавните ценни книжа и въвеждането на строгите икономии в Испания по-бавно, защото Европейският съюз не посмя да удуши една от най-големите си икономики. Хю се опасява, че най-лошото тепърва предстои.

В знак на това, което се шепне по ъглите – за т. нар. „Sprexit“, премиерът Мариано Рахой коментира, че излизане на Гърция от еврозоната би означавало, че членството в еврозоната би могло да бъде обратимо. Той каза, че страната му се е борила здраво, за да избегне спасителен план.

Еврото донесе „нематериални ползи“ на Испания, като например ниските лихвени проценти, които допринесоха за запазване на нивото на частния дълг при 187,2% от БВП през 2013 г. спрямо 121,5% за Италия, коментира икономистът в IHS Global Insight Рай Бадиани.

„Ако Испания реши да изостави еврото, тя ще се изправи пред спираловидни лихвени проценти, които ще причинят редица фалити в икономиката, движена от домакинствата, и загуби на пазара на ипотеки“, добавя той. Според него гръцката криза ще накара Испания да продължи да възстановява финансовата си дисциплина и пазара на труда.

Испания формира 7% от общия БВП на ЕС. Тя е петата по големина икономика след Германия, Франция, Великобритания и Италия. И какъвто беше случаят през 2012 г., когато страната трябваше да поиска помощ за банките си заради срива на имотния пазар, тя може да повлече значително регионалната икономика, ако нещата се объркат.

Въпреки че в годините преди икономическата криза от 2008 г. финансовата картина в Испания изглеждаше относително стабилна, испанската икономика бе повлечена от спукването на имотния балон. Едва през 2014 г. икономиката се върна към растежа след три години на спадове, а Мадрид получи световни похвали за прилагането на набор от мерки за строги икономии, макар и непопулярни, включително орязване на разходи и реформи на трудовия пазар. Заветът на тези реформи обаче е безработица от 20%, която остава втората най-висока в рамките на ЕС.