Въвеждането на нова валута не е малка крачка. Последните случаи - приемането на марката в Германия, чехословашкият развод през 1993 г. и създаването на еврото - са резултат от години внимателно планиране и широка обществена подкрепа. Ако Гърция трябва да се откаже от еврото, тя няма да разполага с нито едно от двете, пише Bloomberg.
“Историческият прецедент показва, че това би било изключително предизвикателство”, коментира Ричард Портс, професор по икономика в London Business School. “Ситуацията в Гърция може би е още по-лоша, защото не е ясно дали тя има административния капацитет, за да приеме бързо новата валута”.
Гръцкото правителство твърди, че възнамерява да запази еврото, дори и избирателите да отхвърлят на референдума днес предложената международна финансова помощ. Анкета, направена от Bloomberg тази седмица, показва, че 81% от гърците искат страната им да остане в еврозоната.
Много икономисти твърдят, че, ако повечето избиратели гласуват с “Не”, за страната ще последват тежки времена, дори ако в дългосрочен план тя може да се възползва от подобна промяна. Гръцката банкова система зависи от подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която може да се оттегли от подобно събитие. Това ще накара Гърция да създаде свое собствено средство за размяна - нова драхма, за да запази икономиката си.
Държавите, сменящи валутата си, трябва да се борят с два основни въпроса - как да въведат новите монети и банкноти и какво да правят с банковите сметки, дълговете и финансовите инструменти, деноминирани в старата валута.
Национална визитка
Първото е относително просто. Гръцката централна банка е собственик на печатницата в атинското предградие Холагрос, където се печатат евробанкнотите. Там се правеха драхмите преди въвеждането на еврото, ето защо и новите могат да бъдат създавани там.
“Валутата е националната визитка, така че искаш да я направиш правилно”, посочва Ралф Винтергест, ръководител на мюнхенската компания Giesecke & Devrient, която печата банкноти.
Винтергерст твърди, че въвеждането на нова валута обикновено отнема поне шест месеца, а понякога и до две години. Първата стъпка е художници да нарисуват банкнотите. След това експертите по сигурността трябва да вземат мерки срещу създаването на фалшификати, да поставят водни знаци и специални мастила. Банковите служители пък трябва да планират колко средства са необходими и да ги доставят в банките.