Европейските енергийни гиганти в битка за петрола на Иран

След продължителни преговори тази седмица беше постигнато споразумение с Иран относно ядрената програма на страната.

Енергийният сектор на Иран е огромна награда за европейските енергийни гиганти, наредени на опашка в очакване на сделка по ядрената програма на Техеран, която ще отвори един от най-големите пазари на петрол и природен газ в света, коментира Politico (статията е писана преди постигането на споразумение - бел. ред.).

На срещи с ирански политици през май и юни компании като италианската Eni, френската Total и англо-холандската Shell подчертаха, че индустрията е готова да се върне обратно в страната, ако санкциите бъдат вдигнати.

„Ако погледнете към списъка с компании, които се опитват да навлязат в Иран, това са фирмите, които вече имат позиции, останали отпреди в нея“, казва Том Елакот, анализатор към групата за енергийни изследвания Wood Mackenzie.

Имайки предвид бизнес историята на европейските енергийни компании в Иран преди санкциите, анализаторите смятат, че те имат преднина пред конкурентите си, най-вече Русия и Китай.

„През последните месеци има все повече западни бизнесмени, които летят до Иран“, казва Дейвид Рйемин Джалилванд, научен сътрудник в Freie Universität Berlin. “Явно има засилваща се политическа подкрепа за това в европейските столици“.

Брюксел също следи Иран като част от по-дългосрочната си стратегия за заздравяване на енергийната сигурност на Европейския съюз (ЕС) и най-вече на Югоизточна Европа. За комисаря по енергетиката и климата на Европейската комисия (ЕК) Мигел Ариас Канете Иран предлага перспектива за нови алтернативни доставки на газ в момент, в който съюзът се опитва да диверсифицира доставките от Русия.

Брюксел обаче не бива да се вълнува прекалено. Свързването на Иран към проекти за газопроводи на ЕС, като например Южен поток, който трябва да пренася газ от Каспийско море през Турция и Гърция до Италия, за момента е само мечта, твърди източник. Инвестициите, нужни, за да се обнови грохналата газова инфраструктура на Иран, са огромни, а регулаторната рамка е истинско предизвикателство.

Производството на петрол и природен газ е отслабнало след налагането на санкциите, което възпрепятства модернизацията и вноса на нови технологии, каза през май Оливър Роловс по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен, глобален форум с домакин иранския министър на петрола Биджан Намдар Зангане. „Повечето петролни полета са открити през 50-те и 60-те и състоянието им е все същото“, казва той. И все пак Иран има „невероятен потенциал за Европа“ в средносрочен план.

Иран е на второ място по резерви на природен газ и на четвърто място по петролни резерви в света. Производството достига върха си през 70-те години, преди Ислямската революция, и постоянно намалява от 2010 г. насам, след като европейските и американските компании се оттеглиха в резултат на санкциите.

Компаниите се въздържаха да лобират открито по време на сложните преговори между Иран и страните Е3+3 – Обединеното кралство, Франция, Германия, САЩ, Китай и Русия. Но те изпращат към правителствата си ясен сигнал, че са готови и искат да се върнат обратно в Иран.

„Ако санкциите бъдат отменени, големите играчи от миналото като Shell, Total или дори ВР са в много добра позиция за поемането на големи проекти“, казва Сиамак Адиби от консултантската къща FGE. “Смятам, че ще има пробив“.

Ели Геранмайе, специалист по Иран към European Council on Foreign Relations, е съгласна с това изказване. „През последната година идват най-различни делегации, най-вече в сферата на енергетиката, но и с по-широк търговски спектър“, казва тя. „Страхът е, че конкурентите ще навлязат по-бързо теб“, добавя тя.

И все пак „едно от най-големите предимства на европейските компании е обменът на ноу-хау и технологии, особено в енергийния сектор, които Русия и Иран не могат да предоставят“, казва Геранмайе. А Иран се нуждае от технологии, за да възстанови енергийния си сектор.

Иран „би предпочел европейски компании, защото историята на китайските и руските компании не е бляскава, те бавеха проекти с години и трябваше да бъдат отхвърлени“, казва Адиби. Европейските компании може да имат летящ старт и пред американските си конкуренти благодарение на по-малкото регулаторни ограничения в началото на каквото и да е споразумение с Иран, казват анализатори.

След сделката европейските компании ще се изправят пред редица препятствия, особено по отношение на банките и енергетиката. „Ще им отнеме поне две години да имат сигурността, от която се нуждаят, за да направят големи инвестиции, необходими в енергийния сектор“, казва Геранамайе.

Сред рисковете за компаниите е разпоредба, която може да позволи повторното налагане на санкции, ако Иран възобнови ядрените си амбиции. Това добавя известна доза несигурност.

„През първите 1-2 години ще има период на изчакване и наблюдение от страна на европейските енергийни компании“, казва Геранмайе. „Много от тях бяха толкова тежко наказани преди, че никой не иска да направи първата крачка“.

Остава да се види и какъв вид условия по договорите ще представи иранското правителство по-късно през годината. Това ще помогне на компаниите да решат дали има смисъл да инвестират в петролния и газов сектор на страната. Очаква се Техеран да представи условията на конференция в Лондон през септември.

Засега непопулярните и строги договори за обратно изкупуване, при които чуждите компании са компенсирани с петрол и газ, без да получават дялово участие, спират ентусиазма на компаниите в Иран. Според източници от индустрията, ако Иран промени договорната си рамка, тогава „компаниите вече ще почукват на вратата на Иран“.