Пол Кругман: Гърция е на ръба на пропастта

От известно време насам стана ясно, че създаването на еврото беше ужасна грешка. Европа никога не е имала предпоставките за успешна единна валута – на нея ѝ липсва дори видът фискален и банков съюз, например, който да гарантира, че когато имотен балон във Флорида се спука, Вашингтон автоматично предпазва възрастните граждани от каквато и да е заплаха върху медицинските грижи, които получават, или банковите им депозити, коментира Пол Кругман* за The New York Times.

Напускането на валутен съюз обаче е много по-трудно и по-ужасяващо решение от това изобщо да не влезеш в него и досега дори най-затруднените икономики на Стария континент многократно са се отдръпвали от ръба на пропастта. Отново и отново правителствата се поддават на изискванията на кредиторите за сурови икономии, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) успява да удържи паниката на пазарите.

Но ситуацията в Гърция изглежда достигна до точката, от която няма връщане. Банките са временно затворени, а правителството наложи контрол на капитала, ограничавайки изтичането на парични потоци извън страната. Много е вероятно скоро да се наложи правителството да започне да изплаща пенсиите и заплатите под формата на сертификати, създавайки по този начин паралелна валута.

Следващата седмица в страната ще има референдум, който да реши дали да се приемат изискванията на тройката – институциите, представляващи интересите на кредиторите, за още икономии.

Гърция би трябвало да гласува с „не“, а гръцкото правителство – да е подготвено да напусне еврозоната, ако това е нужно.

Според Кругман повечето неща, които човек е чувал за гръцката разточителност и безотговорност, не са верни. В края на първото десетилетие на века гръцкото правителство наистина харчи повече от това, което има. Но оттогава то многократно е намалявало разходите и увеличавало данъците. Броят на служителите в администрацията се е понижил с повече от 25%, а пенсиите (които наистина бяха твърде щедри) са сериозно орязани. Ако се съберат всички строги икономии, те би трябвало да са достатъчни, за да се сложи край на първичния дефицит и той да се превърне в голям излишък.

Защо тогава се случва това? Заради колапса на гръцката икономика, дължащ се до голяма степен на същите тези строги икономии, които доведоха и до срив на приходите.

Този колапс, от своя страна, има много общо с еврото, което хвана Гърция в икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни ограничителни мерки, при които страните овладяват дефицитите си без да изпаднат в криза, обикновено включват огромни валутни обезценявания, които правят износът по-конкурентоспособен. Това се случи с Канада, например, през 90-те и до голяма степен това се случи и с Исландия наскоро. Но Гърция, която няма собствена валута, нямаше как да се възползва от подобна възможност.

Нужно ли е тогава Гърция да напусне еврозоната? Според Кругман това не е задължително. Проблемът с Grexit винаги е бил рискът от финансов хаос, от банкова система, разклатена от паническо теглене на пари, и от бизнес, спъван както от банкови проблеми, така и от несигурен юридически статут на дълговете. Именно затова няколко последователни гръцки правителства се съгласиха на исканията за строги ограничения и именно затова дори СИРИЗА, управляващата лява коалиция, искаше да приеме вече наложените строги икономии. Всичко, за което помоли в замяна, беше спиране на допълнителни такива.

Тройката обаче не прие това. Лесно е да си изгубиш в детайлите на случилото се, но най-важният момент сега е, че Гърция получи оферта, по която вече нямаше възможности за преговори, но и която по никакъв начин не се различава от политиките през последните пет години.

Това е, и вероятно е била предназначена да бъде, оферта, която министър-председателят Алексис Ципрас не може да приеме, защото ще унищожи политическото си настояще и бъдеще. Целта явно е да го свали от власт, което вероятно ще се случи, ако гръцките избиратели се изплашат от конфронтация с тройката толкова много, че да гласуват положително на референдума през следващата седмица.

Те обаче не трябва да правят това по три причини. Първо, сега знаем, че дори по-суровите икономии водят до задънена улица: пет години по-късно Гърция е в по-лоша форма от всякога. Второ, по-голямата част от хаоса в следствие на Grexit, от който хората се опасяват, вече се случи. Със затворени банки и наложен капиталов контрол вредите не могат да бъдат много повече.

И накрая, приемането на ултиматума на тройката ще се превърне в окончателното изоставяне на всяка претенция за гръцка независимост. Не трябва да се поддаваме на убежденията, че представителите на тройката са само технократи, които обясняват на невежите гърци какво трябва да бъде направено. Тези предполагаеми технократи са всъщност фантазьори, които пренебрегнаха всичко, което знаем за макроикономиката, и сгрешиха на всяка стъпка по пътя. Не става въпрос за анализ, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, сила, която съществува докато изходът на Гърция от еврозоната се смята за немислим.

Време е да сложим край на немислимото, завършва Кругман. Иначе Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и криза без дори намек за излизане от нея.

* Пол Кругман е нобелов лауреат по икономика, професор по икономика и международни отношения в Woodrow Wilson School of Public and International Affairs в Университета в Принстън, както и гостуващ професор в London School of Economics.

Всичко за кризата с Гърция четете тук!