Гръцките проблеми маскират нарастващите рискове в Италия и Франция

Според Джон Мейнард Кейнс "очакваното никога не се случва; винаги става неочакваното". Обсебени от проблемите на Гърция и европейската периферия, финансовите пазари пренебрегват нарастващите рискове в ядрото, по-конкретно в Италия и Франция. Тези две държави са изправени пред увеличаващи се проблеми с големи дългове, бавен икономически растеж, висока безработица,  лошо състояние на държавните финанси, липса на конкурентоспособност и неспособност да направят необходимите  корекции.

Понижаването на цените на енергоносителите наред с  ниските цени на кредитите и по-слабото евро, проектирани от  Европейската централна банка (ЕЦБ), не могат да прикриват дълбоко залегналите и неразрешени проблеми завинаги, пише в цитиран от БТА анализ за Financial Times Сатяджит Дас, бивш банкер и автор на книгата "Extreme Money and Traders Guns&Money".

Съвкупният дълг на Италия (държава, домакинства и компании, б. ред.) възлиза на около 259 % от брутния вътрешен продукт (БВП) - с 55 % повече, отколкото през 2007 година. Френският е около 280% от БВП, с 66 % по-голям, отколкото през 2007 година. В сметката не  са включени неконсолидирани пенсионни и здравни задължения, както и непредвидени вноски по спасителни програми за  еврозоната. 

Бюджетният дефицит на Италия е 2,9 %. Държавният дълг възлиза на около 2,6 трилиона евро, доближавайки 140 % от БВП.  Държавният дълг на Франция надхвърля 2,4 трилиона евро, или 95 % от БВП. Бюджетният й дефицит сега е 4,2 % от БВП. Бюджетът на  Франция не е бил балансиран през нито една година от 1974 година насам.

Италианската икономика се сви с около 10 % от 2007 година, като страната на три пъти изпадна в рецесия. Безработицата надхвърля  12 %, като сред младежите е около 44 %. Растежът на БВП на Франция е анемичен, като безработицата е над 10 %, а сред  младежите - над 25 %.

В търговски план двете страни се представят вяло. Излишъкът по текущата сметка на Италия от 1,9 % от БВП се дължи по-скоро на влошаване на националната икономика, отколкото на успехи на износа. Дефицитът по текущата сметка на Франция е около 0,9 % от БВП и отразява спадащ дял от глобалния износ. Проблемите на двете страни са структурни, а не резултат от  дълговата криза в еврозоната. Високите възнаграждения, скованите трудови пазари, щедрите социални системи, големите държавни  сектори и ограничителните търговски практики са сериозни проблеми.

В индекса на конкурентоспособността, изготвен от Световния икономически форум, Италия и Франция са съответно на 49-о и на 23-о място, далеч зад Германия (четвърта) и Великобритания (десета). В изследвания на Световната банка Италия е 56-а, а Франция - 31-а, по условия за правене на бизнес. Международната неправителствена организация Transparency International поставя Италия на 69-о място от 175 държави в своя индекс на възприятие на корупцията, нареждайки я до Румъния, Гърци и България.

Липсата на конкурентоспособност е изостряна от еврото. Единната валута бе надценена с 15-25 % спрямо Италия и Франция до поевтиняването си в последно време. Лишени от исторически предпочитания вариант да девалвират съответно лирата и франка, за да подобрят конкурентоспособността си в международен план, двете страни все повече разчитат напоследък на финансирани с дългове държавни разходи, за да поддържат икономическата активност и жизнения стандарт.

Напредъкът по предложените структурни промени е бавен. Независимо дали икономиката се подобрява или влошава, реформите често биват изоставяни с аргумента, че моментът не е благоприятен. Една дълбока антипатия към пазарите и бизнеса  възпрепятства промените.

Франция и Италия може да не успеят да предотвратят финансова  криза. Реалният БВП ще трябва да нарасне повече от два пъти от прогнозираните равнища, за да може съотношението на държавния дълг към БВП първо да се стабилизира, а след това и да намалее.  Ако ли не, ще са нужни дълбоки съкращения на фискалния дефицит, за да започне понижаване на дела на кредитите в балансите. Необходимите фискални корекции от около 2 % от БВП ще имат обратен ефект, като ще предизвикат един добре познат цикъл на по-нисък икономически растеж, нарастващ бюджетен дефицит и по-големи кредити.

Една слаба икономика и ниска инфлация в крайна сметка ще причинят увеличаване на дълговете до равнища над критичните, което ще доведе до кулминационен момент. Покойният френски президент Франсоа Митеран твърдеше, че  "трябва да се даде време на времето". През последните 15-20 години обаче Италия и Франция обещават крайно необходими реформи. За съжаление времето изтича със сериозни последици и за двете страни, за европейския проект и за инвеститорите, вложили парите си в италиански и френски облигации и акции.