Италия и Русия се очаква да отпаднат от списъка на десетте най-големи икономики в номинално изражение към 2050 г., според Economic Intelligence Unit. На тяхно място се очаква в топ 10 на световните икономики да влязат Индонезия и Мексико, които в момента са на съответно 16-то и 15-то място.
Още през 2026 г. Китай ще изпревари САЩ по брутен вътрешен продукт (БВП) в номинално изражение и ще поддържа лидерската си позиция до 2050 г., посочва се още в доклада.
САЩ ще са на второ място, а Индия ще се е изкачила до третата позиция по това време от девета през 2014 г., постигайки среден икономически растеж от около 5% годишно.
Четвъртата най-голяма икономика през 2050 г. се предвижда да е Индонезия, следвана от Япония, Германия, Бразилия, Мексико, Великобритания и Франция.
За сравнение, в момента Япония е третата най-голяма икономика в света, следвана от Германия, Великобритания, Франция, Бразилия, Италия, Индия и Русия.
Възходът на азиатските икономики не е нов феномен, отбелязват икономистите. През втората половина на ХХ век станахме свидетели на възхода на Япония и Южна Корея, а с началото на новото хилядолетие започна нов бум и много азиатски икономики постигнаха силен растеж. Така делът на азиатските страни в световния БВП се разшири от 26 до 32% за периода 2000-2014 г.
Възходът на азиатските икономики ще продължи и до 2050 г., като дотогава те ще допринасят с 53% за световния БВП, прогнозират икономистите.
Глобалният растеж към 2050 г. не се очаква да се забави драматично спрямо историческите нива. След 2030 г. обаче се очакват по-сериозни спадове за някои от регионите заради негативните демографски тенденции.
През последните десетилетия голяма част от икономическия растеж се определяше от ръста на населението. Очаква се обаче средногодишният растеж на населението в глобален мащаб да се забави от 1,3% за периода 1980-2014 г. до 0,5% от 2015 до 2050 г. Още по-негативни тенденции се очакват при трудоспособното население. Ако за периода 1980-2014 г то е нараснало средно с 1,7% годишно, то до 2050 г. се очаква спад от 0,3%.
Повечето от държавите в Африка и Близкия изток ще се облагодетелстват от ръста на населението, което ще бъде предимство по отношение на поддържането на висок растеж. Потенциалната работна сила в Ангола, Нигерия и Кения например се очаква почти да се утрои от 2014 до 2050 г., а в Алжир, Египет и Иран – почти да се удвои за същия период.
Някои от тези страни ще се облагодетелстват и от по-високите нива на икономическа активност заради нарастващото включване на жените на пазара на труда и увеличаването на възрастта за пенсиониране.
Същевременно в по-голямата част от Европа и Източна Азия работната сила ще се свива и ще оказва натиск върху растежа. Най-силен спад на населението в трудоспособна възраст се очаква в Япония – с над 25% за периода (от 66 до 47 млн. души), следвана от Китай и Южна Корея.
С над една пета се очаква да се свие работната сила в Гърция, Португалия и Германия. Спад се очаква и в развиващите се европейски икономики, с няколко изключения, сред които Казахстан и Турция, отбелязват икономистите.
За да се смекчат негативните ефекти от демографската картина, е необходимо да се предприемат политики за насърчаване на икономическата активност, но това няма да бъде достатъчно, посочва се в доклада. Имиграционните политики също трябва да влязат във фокуса на политиците, тъй като държавите се конкурират в привличането на ограничената работна сила.
Ключова за държавите ще бъде способността им да „превключват“ към различни източници на растеж. За страните, които стартират от ниска база, ще има огромен потенциал за инвестиции в подкрепа на икономическата експанзия. За по-напредналите икономики обаче ще е необходимо да работят за по-ефективно използване на капитала, като засилят технологичния прогрес и инвестициите в наука и иновации.
Темата коментират Вероника Денизова от ТВ Bulgaria ON AIR и Свилен Колев от Investor.bg
16:58 | 12.09.22 г.