Угасна ли икономическият разцвет на БРИКС?

Преди няколко години учени и политици прогнозираха, че държавите от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР – ще бъдат новите двигатели на глобалния растеж.

Наивната екстраполация на бурния растеж накара много хора да си представят едно по-добро бъдеще за тези икономики. И благодарение на тях – и за останалия свят също, пише за сайта project-syndicate.org Майкъл Боскин, професор по икономика от Станфордския университет и старши сътрудник в института Хувър и бивш председател на Икономическия съвет по времето на президента Буш-старши от 1989 до 1993 г.

Сега обаче нещата не са толкова розови. Икономиките на Бразилия и Русия се свиват, докато тези на Китай и Южна Африка значително забавиха темпото на растеж. Само растежът в Индия остава висок, като сега леко задминава този на Китай. Дали БРИКС ще изпълнят предишното си обещание? Или пък продължаващите проблеми ще се окажат неизбежни?

Имайки предвид, че обикновено икономиките с ниски доходи разполагат с малко основен капитал (компютри, заводи, инфраструктура) и човешки капитал (образование и обучение) на един работник, те имат по-висока потенциална възвръщаемост от капиталовите инвестиции. Това означава, че те могат да растат по-бързо в сравнение с богатите икономики, докато не настигнат тяхното ниво на доход, падащ се на глава от населението.

Докато все още една голяма част от населението в Китай, Индия и Бразилия живее в селските райони, страните постигнаха голям напредък за намаляването на бедността, като през последните няколко десетилетия от нея се избавиха стотици милиони (а най-голям е делът им в Китай). Освен това и средните класи в тези страни растат бързо.

Бързият напредък в развиващите се икономики допринесе за икономическия песимизъм в Европа и Северна Америка. В края на краищата общият брутен вътрешен продукт на развиващите се държави задминава този на развитите държави – ситуация, която би била немислима преди едно поколение време.

Освен това стотиците милиони нископлатени работници, които се присъединиха към глобалния трудов пазар, когато Китай, Индия и Източна Европа отвориха икономиките си, все още оказват натиск върху работните заплати на всички работещи, с изключение на най-квалифицираните в развитите икономики. Както Нобеловият лауреат по икономика Пол Самюелсън наблюдава през 1948 г, международната търговия води до изравняване на производствените цени, като заплатите, изгладени с квалификацията на работещите, също се изравняват.

Но за БРИКС един по-продължителен бърз напредък може да се окаже по-труден. Опитът показва, че има момент – обикновено когато доходът на глава от населението достигне 15 000-20 000 долара (близо една трета от този в САЩ) – тогава растежът започва да се забавя. През последните десетилетия само няколко икономики, измежду които Южна Корея, Тайван и Сингапур, успяха да избягат от т.нар. капан на средните доходи и продължават да увеличават благосъстоянието си.