Добрата новина е, че един евентуален гръцки фалит, който става все по-вероятен, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас предизвикателно отхвърли последните предложения на кредиторите на Гърция като "абсурдни", вече не представлява сериозна заплаха за останалата част от Европа. Лошата новина е, че Ципрас очевидно не разбира това, пише в анализ за Project Syndicate Анатоли Калецки, главен икономист в Gavekal Dragonomics – компания за управление на активи със седалище в Хонконг.
Ципрас изглежда твърдо убеден, че Европа се нуждае спешно от Гърция така, както Гърция - от Европа. В това се състои истинската "абсурдност" на продължаващите преговори, а погрешната преценка на гръцкия премиер за неговата възможност за договаряне сега заплашва да доведе до катастрофа за страната или унижение за СИРИЗА, или и до двете.
Най-вероятно Ципрас ще се откаже от своите искания и ще приеме поставените от "Тройката" кредитори (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) условия преди края на юни. Ако той не стори това, ЕЦБ ще сложи край на своята подкрепа за гръцката банкова система, а правителството ще свърши парите, с които трябва да погасява външния дълг, но, още по-драстично, с които да изплаща заплатите и пенсиите на гръцките граждани. Отрязана от всички външни източници на финансиране, Гърция ще се превърне в икономически парий, нещо като „Аржентина на Европа“, а СИРИЗА вероятно ще бъде отстранена от власт заради обществения натиск.
Подобно развитие би било още по-трагично, защото икономическият анализ, който е в основата на настояването на СИРИЗА за облекчаване на програмата за строги икономии, като цяло е правилен. Въпреки това вместо да се стреми силно към реалистично смекчаване на условията и отслабване на програмата на Тройката, Ципрас изгуби шест месеца в символични схватки по икономически неуместни теми, като трудовото законодателство, приватизацията и дори наименуването на Тройката (която сега се нарича „институциите“, б. ред.).
Чрез това провокативно поведение Гърция загуби потенциални съюзници в лицето на Франция и Италия. Дори по-лошо: загубеното заради политическото себеизразяване време бе пагубно за първичния бюджетен излишък, което бе коз на Ципрас в ранния етап на преговорите.
Сега Ципрас вярва, че държи в ръцете си друг коз: страха на Европа от гръцки фалит. Но тук става дума за поддържаната от неговия министър на финансите Янис Варуфакис илюзия. Като професор по теория на игрите Варуфакис се похвали наскоро в New York Times, че "ако падне, малката Гърция може да спъне целия финансов свят" и че неговият медиен образ на "ирационален глупак" работи за него, като плаши другите финансовите министри от ЕС.
Очевидно Варуфакис вярва, че неговото "дълбоко разбиране на теорията на игрите" предоставя на Гърция решаващо предимство в "сложната динамика на преговорите". В действителност обаче разиграваната в Европа игра прилича по-малко на шахмат и повече на играта „морски шах“, която обикновено завършва с равенство, но при която един погрешен ход значи сигурно поражение.