Югоизточна Европа - лидер в чистата енергия?

В края на 2014 г. Progress Software Corporation от Силициевата долина придоби българската стартъп компания Telerik на цената от 262,5 млн. долара, огромна сума за най-бедната държава в Европейския съюз (ЕС). Два месеца по-късно голямата въглищна електроцентрала във Варна, собственост на чешката енергийна компания ЧЕЗ, затвори, защото не можеше да изпълни екологичните стандарти на ЕС и да остане конкурентоспособна. Тези събития подчертават битката между поколенията в Югоизточна Европа, пише бившият министър по околната среда Юлиан Попов за The Financial Times.

Регионът, който може да се каже, че включва 18 страни, от Турция до Италия, има население от 220 млн. души и площ от 2 млн. кв. км. Повечето държави са в битка между миналото и бъдещето. Борбата покрива въпроси от тълкуване на историята до промишлени политики.

Старата гвардия дърпа назад. Правителствата мечтаят за реиндустриализация, основно разбирана като съживяване на неефективните индустрии от времето на комунизма. Повечето страни се придържат към идеята да се превърнат в регионални енергийни центрове. Дали това означава изграждането на повече електроцентрали, в сравнение със съседната страна или разполагането на повече тръбопроводи, мечтата надживява смяна на правителства и режими, войни, членство в ЕС и преминаването в новия век.

Катализатор на мечтата са стратегиите на Москва да продава ядрени електроцентрали и да навлезе на европейския пазар на природен газ през Югоизточна Европа, за да може да спира алтернативните газови проекти, които могат да изместят Русия от позицията й на пазара.

Векове на борба за създаването на национални идентичности също не помагат. Независимите енергийни доставки често се възприемат като стратегически приоритет.

Междувременно секторът на чистата енергия бързо се разраства. С много слънце, добри ветрови условия и изобилие от водни ресурси Югоизточна Европа има висок потенциал за възобновяема енергия. В Румъния се намира най-голямата централа за слънчева енергия на сушата в Европа, а през 2012 г. България инсталира повече слънчеви панели на глава на населението, отколкото която и да е друга страна в света. И двете държави са постигнали целите си за възобновяема енергия според програма 2020 на ЕС. Албания е една от двете европейски страни с почти 100% възобновяема електроенергия. Другата страна е Норвегия.

IT секторът също процъфтява. Според индекса за световните локации, предоставящи услуги, на консултантската къща AT Kearney България е най-добрата аутсорсинг дестинация в Европа и деветата в света. Един скорошен анализ на Stack Overflow, популярна онлайн общност на програмистите, постави България на водеща позиция с най-висока средна репутация сред топ потребителите в света. Хърватия е на пето място. Румъния и България често присъстват в класациите на десетте страни с най-бърза интернет връзка.

Чистата енергия и IT секторът работят добре заедно. Бъдещето на енергията зависи от интелигентните системи – от умни измервателни уреди до комплексно управление на търсенето и регионалните пазари на енергия. Италия е първата страна, която инсталира умни измервателни уреди в почти всички домакинства. Австрия е първата европейска страна, която представя интелигентно решение за измерване, свързващо енергийния и телекомуникационния сектор. Двете стари членки на ЕС играят значителна роля в регион, където са успешни инвеститори.

Има голяма разлика между енергията и IT сектора обаче. Докато IT сферата е предимно предприемаческа и независима от държавата, енергетиката зависи от политиката, регулациите и регионалното сътрудничество. Нито един от тези фактори не работи в интерес на предприемаческия потенциал на Балканите. Енергийният съюз на ЕС може да помогне. Европейската комисия (ЕК) призна Югоизточна Европа като регион с висока енергийна ефективност и потенциал за възобновяема енергия, който обаче се нуждае от спешни действия. Тя реши, че той е уязвим и стартира инициативи, с които да направи енергийния сектор по-прозрачен.

Доскоро Югоизточна Европа беше третирана основно като газов коридор – опростена концепция, която пренебрегваше уязвимостта на региона, неговия икономически потенциал и потенциала му за възобновяема енергия. Регионът обаче може да се превърне в първенец в чистата енергия и новите технологии, стимулирайки икономиката и сигурността, докато в същото време допринася значително за европейската конкурентоспособност и постигане на климатичните цели.

Ако балканските страни изоставят старите си мечти за енергийно превъзходство и действат по-прозрачно и с предприемачески дух, те могат да прескочат в бъдещето на взаимосвързаността и използването на чиста и ефективна енергия, се казва в анализа.