Колко много е прекалено много?

Публичният дълг на богатите страни нарасна рязко между 2007 и 2012 г. от средно 53% от брутния вътрешен продукт (БВП) до почти 80%. Някои хора смятат, че това е сериозен проблем и твърдят, че правителствата трябва да направят всичко възможно да намалят дълговете си. Но това мнение се оборва от нов доклад на Международния валутен фонд (МВФ), според който „изплащането на дълга“ (или ползвайки сравнението на британския финансов министър Джордж Озбърн - „поправянето на покрива докато слънцето блести“) не е най-разумният подход.

Икономистите на МВФ смятат, че ако едно правителство днес може да избира между това да има висок или нисък дълг, тогава при равни условия на всичко останало то ще (а така и трябва) избере втората опция. В крайна сметка, когато дългът е голям, правителствата трябва да налагат неприятни данъци, за да финансират плащанията си по лихвата на дълга. А тези данъци дърпат икономиката назад.

Но когато едно правителство е изправено пред голям дълг, дали е по-добре да наложи строги икономии и да го изплати, или трябва да се възползва от ниските лихвени проценти, за да инвестира? Отговорът зависи от степента на „фискално пространство“ на правителството. Тази концепция представлява разликата между съотношението на дълга към БВП на страната и „горната граница“, изчислена от рейтинговата агенция Moody's, над която трябва да бъдат предприети действия, за да се избегне дефолт.

Въз основа на този критерий страните могат да бъдат групирани в категории според това доколко страната се доближава до този горен праг: безопасна (зелена) зона, с повишено внимание (жълта), със значителен риск (кехлибарено) и високорискова (червена). Това е подходящ критерий за оценка на уязвимостта на финансите на правителството спрямо шокови ситуации.

За страните, които са близо до горната граница (от кехлибарената или червена категория), докладът на МВФ не е особено полезен: те трябва да предприемат действия, за да намалят нивата си на задлъжнялост. Но за страните от зелената зона (сред които САЩ е един от много добрите представители, а Великобритания е малко по-назад), анализът на МВФ има ясно послание: не се тревожете за дълга си.

За тези страни анализаторите твърдят, че разходите за увеличаване на данъците или за съкращаването на полезните разходи, с които да се намалят нивата на дълга, са повече от евентуалните ползи. За държавите в безопасната зелена зона авторите представят пример, според който дадена страна намалява дълга си от 120% до 100% от БВП. Те изчисляват, че очакваните негативи от по-високите данъци (от липсата на стимул за работа заради увеличените данъчни ставки например) най-вероятно ще надхвърлят очакваните ползи (от по-ниския риск за дефолт в случай на криза) десетократно.

Какво трябва да направят тогава тези страни? Най-доброто нещо, казва докладът, е просто да се позволи на икономическия ръст да си свърши работата. В дългосрочен план, ако икономиката расте по-бързо от дълга, неговата тежест като процент от БВП ще падне.

Този анализ е доста опростен. Има страни, които са много по-заинтересувани от дългосрочната динамика отколкото от ефекта на заема върху растежа в краткосрочен план (което често може да се окаже по-релевантният въпрос за правителствата с времево ограничени изборни мандати). Но е полезно напомняне за това, че не е задължително публичният дълг да предизвиква паника.

Наистина, както предишно проучване на МВФ показа, посоката на съотношението на дълга към БВП може да е от по-голямо значение от общите им равнища. Често фундаменталните компромиси между негативите и ползите от взимането на кредити с цел инвестиране се подценяват. Може би правителствата трябва да погледнат по-разумно към покрива си преди да бързат да поправят.