От 35 години Лаура Естела Льоклер сервира сладолед в заведението си Chupi's - първата сладкарница за сорбе в северния планински град Матагалпа. Зад трите хромирани маси светят флуоресцентните лампи на няколко фризера със стъклени капаци.
„По-рано имахме осем маси. Заради скъпото електричеството обаче не можехме да продължим по същия начин", разказва Льоклер.
Тя започнала да дава под наем част от пространството си на компания за мобилни телефони, но дори разделянето на сметките за комунални услуги и инвестицията в по-малки фризери не понижили значително високите й разходи за електричество, достигащи около 225 долара месечно, пише в очерк за Christian Science Monitor Сара ван Ноут, цитирана от БТА.
Близо половината от електроенергията на Никарагуа се произвежда от венецуелски петрол, който дълги години бе силно субсидиран. В замяна Венецуела спечели политическо влияние.
Миналата година обаче световните цени на петрола се сринаха, а незначителните лихви, които Венецуела искаше от Никарагуа, се повишиха.
Това означава, че финансовите проблеми на Никарагуа всъщност се задълбочиха, въпреки че съседите й, вносители на петрол, трупат значителни спестявания. Сега мнозина притискат страната да намали своята зависимост от богатия си на петрол приятел и да се подготви за нова ера - такава, която носи политически рискове, тъй като ще има по-малко финансиране за ключови субсидии и социални програми.
"Петролното споразумение е стабилно, но според мен бъдещето не е", отбелязва независимият анализатор Нестор Авендано.
"Правителството не беше прозрачно по въпроса за дълга си и така става по-трудно да се разбере същността на бюджетния срив, пред който е изправена Никарагуа", допълва той.
Петролна зависимост
Разходите за енергия в Никарагуа отдавна са високи поради редица причини, посочва икономистът Хуан Себастиан Чаморо, директор на фондация Funides, която насърчава икономическото и социално развитие в страната.
Никарагуа е малка икономика и една от най-бедните страни в Западното полукълбо - с ниско търсене на енергия и неефективна електропреносна мрежа, натоварена от незаконни свързвания.
Ключов фактор обаче е никарагуанската зависимост от петрола. От осем години Никарагуа е партньор в Petrocaribe - споразумение с Венецуела, включващо още 12 страни от Латинска Америка и Карибския басейн. Никарагуа плаща за венецуелския петрол предварително, частично кеш или със стоки като кафе и боб и може да забави останалите плащания до 25 години при лихва от едва 1 %.
"Дори при напредък в развитието на възобновяемата енергия, изоставаме от другите страни в Латинска Америка", казва Чаморо.
Близките отношения на Никарагуа с Венецуела през последните няколко години позволиха на никарагуанските власти да натрупат политически точки у дома. Печалбите от продажбата на венецуелски петрол на по-високи цени на местния пазар помогнаха на правителството да финансира някои ключови социални програми, както и субсидии за енергия и транспорт, пише още Christian Science Monitor, цитиран от БТА.
На фона на промените на световния петролен пазар обаче никарагуанският дълг към Венецуела бързо нарасна. Вместо да прехвърли тежестта върху потребителите, през последните девет месеца никарагуанското правителство изплаща задълженията си, които икономисти оценяват на 200 милиона долара.
Някои експерти подкрепят решението на правителството да се концентрира върху дълга си, но мнозина посочват, че е крайно необходимо да бъдат намалени разходите за енергия за домакинствата и компаниите. Други пък отбелязват, че трябва да бъдат намерени по-устойчиви решения за програмите за намаляване на бедността.
"Този нов сценарий предизвика опасения дали правителството може да поддържа социалните си програми", казва Аделмо Сандино, изследовател в Никарагуанския институт за стратегически проучвания и държавна политика.
Болезнени сметки за ток
Алваро Кастро Монталбан е сред 85-те процента никарагуанци, които получават субсидия за електроенергия - помощ, финансирана от Petrocaribe.
Тези субсидии и други социални схеми като програмата за борба с бедността, предлагаща безплатно добитък на бедни семейства, и помощите за домакинства с ниско потребление на електроенергия, са осезаема част от дейността на Petrocaribe в Никарагуа.
Монталбан разработва споделена работилница на главната търговска улица на Матагалпа и енергийната му субсидия идва от фондовете на Petrocaribe. Въпреки помощта обаче сметките му все още са мъчително високи.
"Винаги се опитвам да спестя, колкото е възможно повече. Имам прозорец на покрива, така че не се налага да прибягвам до електрическо осветление, а шевната си машина използваме рядко", разказва той.
Ако потреблението му на електроенергия е над субсидирания лимит от 150 киловата, сметката му скача над два пъти и мъжът казва, че става по-трудно да свърже двата края.
Правителството не публикува подробна информация за венецуелските пари, които използва за социални програми.
"Имаме голям проблем с венецуелската помощ и това е, че информацията не е прозрачна или достъпна за обществеността", казва Сандино.
През 2014 година парите, които правителството на Никарагуа е получило от Венецуела, за да финансира социални програми, са били с 22 процента по-малко спрямо 2013 година, сочат данни на никарагуанската централна банка. Според Сандино тази година спадът може да достигне 40 %, ако цените на петрола останат ниски.
През 2009 година правителството съобщи, че над един милион души са получавали субсидии за обществен транспорт, финансирани от Petrocaribe.
Под натиска на бизнеса и потребителите неотдавна правителството прие закон, който се очаква да понижи тарифите за ток с 8 до 10 %. Законът обаче също посочва категорично, че дългът към Petrocaribe ще бъде изплатен и потребителите са скептични дали ще бъдат направени значителни спестявания.
"Така правителството се опитва да компенсира намаляването на парите от Венецуела", отбелязва Сандино.
06:58 | 14.09.22 г.