Преди шест месеца новата Европейска комисия (ЕК), оглавявана от Жан-Клод Юнкер, обеща нов начин на работа на Европейския съюз (ЕС) – с повече отговорност пред избирателите и с по-опростен подход в регулациите, припомня Раян Хийт* за онлайн изданието Politico. Всичко би трябвало да изглежда „по-интелигентно и по-добро“.
Но докато конвенционалният Брюксел се занимава основно с всемогъщия първи заместник-председател на комисията Франс Тимерманс, лидерът във битката със свръхрегулацията, има и друг човек, който полага неимоверни усилия за реални реформи.
Заместник-председателят Кристалина Георгиева се надява да преобърне трупания с години цинизъм срещу начина, по който ЕС харчи парите. Тя очертава нова роля, фокусирана по-скоро върху промяна на вътрешното функциониране на ЕС, а не върху приеманото от него законодателство. Тя реално е главният оперативен директор на съюза.
С кариерата си Георгиева си изгради репутация на упорит администратор. Тя стартира на нископлатена академична работа зад Желязната завеса в родната България, преминава през управление на 186 национални интереса като вицепрезидент на Световната банка, а в предишната Европейска комисия управлява агенцията за хуманитарна помощ.
„Всяка работа, която съм поемала, съм я преработвала, преструктурирала и оставяла“, казва Георгиева в интервю за Politico. “Петнайсет години по-късно те действат общо взето по същия начин“. Особено забележително е, че един от най-реформаторските членове на сегашната комисия идва от една от най-корумпираните държави в Европа.
Сред промените, които Георгиева се опитва да осъществи, са да прекрати безразборното плащане на пари от данъкоплатеца, да въведе по-сериозни оценки за работата на служителите на комисията и парламента и да реорганизира отделите в комисията, така че структурата им да съвпада с политическите приоритети на председателя Юнкер.
Контролът върху разходите в ЕС е по-силен от когато и да било. Националните правителства, които също изживяват трудни икономически времена, продължават да оказват натиск върху Брюксел. Комисарят по бюджета преди Георгиева, Януш Левандовски, нарече работата „екстремен спорт“.
Георгиева смята, че фокусът й върху дисциплината, а не отправянето на традиционните молби за „повече Европа“ и повече финанси, ще се окаже политически приемлив.
Този подход вече отбеляза ранна победа през декември, когато Георгиева успешно повиши бюджета с 3,5 млрд. долара чрез процес, който се нуждаеше от одобрението на Европейския парламент (ЕП) и 28-те страни членки. „Тя не поиска пари, от които не се нуждае“, заявява един от преговарящите в процеса. „Тя изигра ролята на честен посредник“.
Сред останалите цели на Георгиева са да създаде приложение, което да обяснява как се харчи всяко едно евро от ЕС. Вече обаче се появиха опасения, че подобна прозрачност ще предизвика още по-силен контрол.
Анонимен получател на финансиране на ЕС казва, че процесите на съюза са толкова усложнени, а разглеждането на финансовите доклади толкова слабо, че „накрая говорим абсолютни лъжи“ за начина, по-който ЕС използва парите, които получава. Според източника приложението на Георгиева само ще направи улавянето на подобни злоупотреби по-лесно.
Наред с промяна на културата на харчене, Георгиева е решена да преобърне и културата на управление.
„Ако искате да реформирате ЕС, трябва да започнете с човешките ресурси“, казва старши съветник на председателя Юнкер. Георгиева вече заяви, че една от първите промени ще бъде пълна редакция на оценките за представянето на служителите, според която представителите на комисията ще бъдат оценявани както от ръководителите си, така и от по-младшите служители.
Освен това всички отдели в момента преминават през макро оценка, която Георгиева иска да приключи преди края на лятото и се осъществява съвместно от вътрешни служители и външни консултанти.
„Първо искам да прегледам хоризонталните услуги“, казва тя. „Да увелича съотношението на служители към един експерт от HR, както и в IT отдела. Искам първо да го направя с HR отдела, искам [другите] служители да осъзнаят, че не съм ги подгонила“.
Още от юни обаче съкращения ще има и в другите отдели, след като Георгиева вече спечели одобрението на колегите си или да премести, или ефективно да понижи седемте директора на Главна дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (GROW). Очаква се около 200 човека от дирекцията да бъдат съкратени.
Александър Винтерщайн, говорител на Кристалина Георгиева, заявява, че тя започва с конкретната дирекция заради „високия потенциал за рационализация“ - тайния код на комисията за раздут отдел.
Докато през 2013 г. синдикатите физически блокираха предшественика на Георгиева, защото не бе направил достатъчно, за да повиши заплатите, нито един от трите профсъюза, с които Politico се свързва, не проявява желание да критикува сегашния план.
И все пак Георгиева ще се нуждае от единната подкрепа на комисарите. В това тя разчита по-скоро на политическите им инстинкти, отколкото на някаква привързаност.
„Вече съм им го казала и те го знаят, само вие ще можете да ми имате доверие и само на вас ще помагам, ако ми помогнете да променята историята, така че наистина да можем да я представим на данъкоплатеца“, казва тя. „Ако хората не разбират какво правим с парите им, как могат да ни подкрепят?“
* Раян Хийт, асоцииран редактор и старши кореспондент в ЕС на Politico, е говорител на предишния европейски комисар Нели Круз от 2011 до 2014 г.