На 2 юни 1962 г. Сам Уолтън открива в спокойния град Роджърс, Арканзас, магазин за отстъпки - първия Wal-Mart в света. През 1972 г. компанията стана публична и бързо се разширява до над 11 400 магазина по света. Американската верига за търговия на дребно в момента има около 2,2 милиона служители, което я прави най-големият частен работодател в света.
Най-големият син на основателя, С. Робсън Уолтън, днес е председател на Управителния съвет и ръководи компанията. Семейство Уолтън притежава общо 50,9% от акциите, а с това и мнозинството от правата на глас.
По отношение на приходите (476,30 млрд. долара) Wal-Mart в момента е най-голямата семейна компания в света. Това показва индексът Global Family Business Index, който беше създаден за първи път от Центъра за семеен бизнес Business към Университета в Санкт Гален, в сътрудничество с консултантската компания EY, пише Forbes.
Всички 500 семейни компании заедно имат приходи от 6,523 трлн. долара според проучването. „Това е една огромна икономическа сила", казва авторът на изследването Мириам Бирд, икономист в Центъра за семеен бизнес към Университета в Санкт Гален. „Това би представлявало третия по големина брутен вътрешен продукт след тези на САЩ и Китай". Общо 500-те компании имат около 21 милиона служители - почти толкова, колкото е населението на Австралия.
В САЩ са базирани 101 от 500-те най-големи семейни фирми, следва Германия с 94 фирми. С голямо отстояние следват Италия с 31 фирми. Втората по големина семейна компания в света е от Германия: Volkswagen. Конкурентът BMW се класира на осма позиция, а германската група Schwarz, която е представена и в България с магазините Lidl и Kaufland, е на девета позиция.
Най-големите 500 семейни бизнеси се отличават с необичайна жизнеспособност. Средната продължителност на дейността им е 88 години. Най-старата компания в списъка е от Япония: Takenaka (148 място), основана през 1610 г. в Нагоя като храм на дърводелството, а днес е една от водещите строителни групи в страната. Фирмата се ръководи от Тоичи Такенака, потомък на основателя.
Изненадващо, но факт - 44% от 500-те най-големи семейни фирми се ръководят от четвърто поколение или по-голямо. „Но като цяло по-малко от четири процента от всички семейни предприятия успяват да достигнат подобен етап", казва Бърд. „С всяко ново поколение загива една трета от семейните компании", казва той. "Най-късно при прехода към третото поколение има много провали", констатира той.
Каква е тайната за успеха на най-големите семейни компании?
„Те са много гъвкави и иновативни. Постоянно откриват нови начини за печалба“, казва Питър Инглиш, ръководител на отдела в Ernst & Young. Изследвания на университета в Санкт Гален доказват, че семейните компании като цяло влагат по-малко средства в развойна и изследователска дейност, но въпреки това са по-ефективни по отношение на иновациите, отколкото са другите. Бирд допълва: „Иновативната сила се покачва, когато член на семейството е на върха на компанията“.
В допълнение: фамилните компании мислят в перспектива за поколения, а не за тримесечия. „Постигането на краткосрочна максимална печалба е чужда идея за тях", казва Инглиш. „Собствениците не искат да доят дружествата си като дойна крава". Защото собствеността задължава.
И друг критерий е от решаващо значение за продължителния успех: „Изкуството за семейния бизнес е в това да се комбинират рационалния свят на бизнеса с емоционалния свят на семейството", казва експертът на EY. „Вълшебният триъгълник – власт - любов – пари, трябва да бъде балансиран".
Преходът към следващото поколение е емоционален момент на пречупване. Кой трябва да поеме компанията - член на семейството или външен човек?
„Няма магическа формула, от значение е по-голямата яснота", казва Инглиш. В някои фирми като Miele (304 място) активни в мениджмънта са наследници на двамата основатели – Маркус Миле и Райнхард Цинкан. Съвсем различно е положението в конгломерата Haniel (място 289): според неписаните семейни правила семейството отпуска оперативния бизнес на външни мениджъри. Представители на семейството действат само в Надзорния съвет. От решаващо значение за успеха при такъв модел е семейството да остане експертно в бранша, смята Инглиш. В противен случай собствениците остават в ръцете на чужди мениджъри.
Изключително важни за семейните компании са ясните правила и ценности - Откъде идваме? Къде сме? Къде отиваме? Кое е това, което ни обединява?