Шегата, че Apple трябва да купи Гърция със свободните си средства, скоро няма да отшуми. И все пак е вярно, че ако американските корпорации и европейските политици имаха малко повече въображение, вероятно можеха да измислят спасителен план за почти банкрутирала държава при условия, които щяха да задоволят всички, коментира BloombergView.
На общото събрание на Apple през 2012 г. един от инвеститорите пита Тим Кук, главният изпълнителен директор на компанията, дали някога е обмислял да използва растящите парични резерви на Apple – в онзи момент 97,6 млрд. долара, за да придобие Гърция. „Разглеждали сме много варианти“, но не и това, отбеляза тогава Кук. Цели държави не могат да бъдат купени, разбира се, дори и в литературата. В „Бизнесът“ на Иън Банкс подобна сделка наистина се случва, въпреки че целта на придобиване е уединена монархия в Хималаите, а не стара демокрация като Гърция.
И така, всички се посмяха добре и продължиха напред. Нещата за Гърция малко се подобриха, когато получи най-големия спасителен заем в историята, а частните кредитори се съгласиха да намалят дълговете. Но икономиката на страната все още не успява да отбележи ръст, а дългът й, който съставлява 175% от икономическото й производство, се запазва същият.
Междувременно Apple увеличи резервите си повече от два пъти, като в момента паричните средства и еквиваленти възлизат на 194 млрд. долара. Компанията изплаща щедри дивиденти и купува обратно акции, но купът пари продължава да расте. Няма как тя да инвестира всичко. Години наред Кук говори за зашеметяващите продукти, които компанията подготвя. Засега обаче тя е успяла да представи само подобрения на вече съществуващите продукти, обикновена услуга за стрийминг на музика и надценен смарт часовник, като всичко това дори не изисква кой знае какъв капитал. Освен ако Apple не започне да прави автомобили, или може би космически кораби, тя ще продължи да трупа парични средства.
Подобно на други големи американски компании всъщност. Според доклад на Moody's Investor Services нефинансовите американски компании държат около 1,73 трилиона долара в кеш, 4% повече в сравнение с миналата година, а 1,1 трилиона долара от тази сума принадлежат на 50-те най-големи компании. Apple, Microsoft, Google, Pfizer и Cisco са натрупали около 439 млрд. долара.
Повечето от тези средства са извън страната, защото ако бъдат репатрирани, в САЩ ще бъдат обложени с 35% данък. Харченето им, а дори и връщането им на акционерите, е болезнено. Никой не очаква САЩ да реформира данъчната си система и да реши този проблем в скоро време.
Затова идеята, че петте най-големите притежатели на парични средства могат да спасят Гърция и да направят добро за самите себе си, е все по-интригуваща.
Гърция се нуждае от около 190 млрд. евро (212 млрд. долара), за да намали дълга си до по-лесно управляемото ниво от 70% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това са около 48% от паричните резерви на петте компании взети заедно. За да изплати дълга, Гърция ще трябва да им предложи специално споразумение за корпоративен данък, подобно на това, което Apple сключи с Ирландия. Това споразумение в момента се разследва от Европейската комисия (ЕК), но вероятно е обречено.
И все пак случаят с Гърция е по-различен. Европейският съюз (ЕС), като един от най-големите кредитори на страната, може да е склонен да направи специално изключение за американските компании, които се опитат да помогнат на Гърция. САЩ може и да има някои възражения, но като най-голям акционер в Международния валутен фонд вероятно също ще загуби доста пари от дефолт на Гърция. Дестабилизирането от евентуален Grexit също не е от интерес за страната.
В замяна на по-малко от половината си пари, и само с 13% повече, ако решат да плащат данъци в САЩ, компаниите могат да получат безсрочна желязна гаранция за ниски данъци на неамериканските си операции. Което не е никак лоша сделка.
Гърция, от своя страна, ще получи облекчване на дълга си и европейските централи на компаниите. Много изпълнителни директори вероятно ще се зарадват да се преместят повече на юг, а Гърция ще постави началото на мощен технологичен клъстър, който ще привлече и други компании и ще създаде нови работни места в областта на услугите. С подобна помощ гръцкото правителство вероятно ще може да си позволи да не е толкова строго колкото кредиторите му искат да бъде. Но все пак ще трябва да реформира неефективните си обществени услуги и да осигури по-благоприятна бизнес среда, за да не изпусне очевидните ползи да работи с технологичните гиганти.
Подобен спасителен план вероятно ще получи одобрението на гръцкия народ, ако бъде предложен на референдум. Всичко, което е нужно, за да сработи е малко гъвкавост. За съжаление обаче това е качество, което очевидно липсва на всеки замесен в гръцката криза. Вместо това Гърция ще продължи да върви към фалит, а американските компании да акумулират парични средства, които не знаят как да похарчат.
Още по темата четете тук!
09:32 | 10.09.22 г.