Най-скорошната атака се състоя преди няколко дни, една сутрин през април, на втория етаж на Swissôtel в Пекин. В Grand Ballroom, зала с тежки килими и каменни колони. Там среща си дават някои от най-важните компании в страната. Компютърни фирми, производители на автомобили, машиностроители. Икономическите гиганти на Китай.
Зад вратите на Grand Ballroom концерните преследват една обща цел - те възнамеряват да наемат нови служители. Този луксозен хотел в сърцето на китайската столица им се струва може би най-подходящото място за създаване на трудова борса, защото в края на краищата те трябва да впечатлят една много специална аудитория. Управителите на отделите по човешките ресурси търсят висококвалифицирани чужденци. Топ таланти, които искат да „откраднат“ от своите конкуренти от Европа и Америка.
Китай агресивно се бори за най-добрите умове и в бъдеще ще има все повече и повече успехи с това, прогнозират експерти. „Народната република наскоро спомена за тази тема дори в своя план за петилетката", казва Курт Фоглер-Лудвиг, главен изпълнителен директор на компанията за анализи Economix, цитиран от германския Die Welt.
САЩ и ЕС, от друга страна, са заплашени от това да загубят битката за най-добрите сред най-добрите. Не днес, не веднага. Но след две или три десетилетия. Тогава, така предполагат специалистите по пазара на труда, конкуренцията в световен мащаб ще бъде за ресурса „човек“.
„Китай схвана това отдавна и се готви за това време“, признава и Клаус Е. Цимерман, директор на Института за бъдещето на труда в Бон. „Политиката по талантите" на страната, т. нар. Talent-Policy, е майсторска. „Европа, обаче, тепърва трябва да се събуди". Пазарът на труда на бъдещето ще изправи индустриализираните държави пред големи предизвикателства. Но дали те имат стратегия за това? "По-скоро не", казва Цимерман. Ако липсата на планове и идеи продължи, последствията могат да бъдат фатални. Особено германската федерална статистическа служба чертае мрачна прогноза. Ведомството очаква, че броят на германците в трудоспособна възраст, тоест между 20 и 64 години, ще се свие от 49 млн. души през 2013 г. до 34 млн. през 2060-та.
Така ще се отвори дупка от 15 милиона души. Републиката ще загуби близо една трета от своите служители, работници и самостоятелно заети лица. „Проблемът е двоен", казва експертът по пазара на труда Фоглер-Лудвиг. „Не само ще отпаднат милиони служители, но в същото време и също толкова потребители. Ръстът на брутния вътрешен продукт може да бъде натиснат двояко".
Вина за това има и едно нещастно съвпадение – на две тенденции, които са драматични сами по себе си. Първо, коефициент на раждаемост пада на много ниско ниво, в момента той е 1,4 деца на една жена. Населението продължава да се свива - а с него и броят на заетите лица.
От друга страна – свива се и имиграцията. В момента Германия привлича всяка година около 300 000 чужденци, но през 2050 г. този брой може да се свие до 50 хиляди, изчислява Economix. Броят от 300 000 трябва да се задържи чрез „активна политика за набиране", казва Фоглер-Лудвиг. Това обаче изглежда утопична идея - най-вече заради демографските промени в други части на света, в Азия, например. Резултатът: до 2030 г. светът ще е заплашен от недостиг на глобална работна сила.
Твърде много раждания и твърде малко емигранти. Това е миксът, с който не само Германия, но и Европа, ще се сблъска. В Китай обаче политиката за „едно дете в семейството“ също ще е с негативни последици, казва Цимерман, който е хоноруван професор в Пекинския университет. Вероятно и в Китай, който отдавна вече не е ресурсната банка за работници на света, ще има липса на работна сила.
Борси за работни места, като тази в пекинския Swissôtel, трябва да помогнат на страната в това направление. В допълнение и фирмите се обръщат към местните университети и наблюдават студентския обмен от Европа и Америка, но също и от Африка и от собствените си съседи. „Съвсем целенасочено Китай се стреми да отмъкне таланти от развиващите се страни", казва Цимерман. За Европа той е скептично настроен. „Китай може да изглежда затворен, но в областта на науката има голяма откритост". В това направление Европа трябва да положи повече усилия, сигурен е Цимерман. „Ние трябва по-активно да привличаме високообразованите имигранти". В допълнение Старият континент следва да образова по-добре нискоквалифицираните служители, за да запълни създадената празнина, когато професионалистите мигрират към Далечния Изток.
Въпреки това ще има не само по-малко работници, но също така и по-малко работни места. Повечето места в промишлените и занаятчийските професии ще отмрат, показва анализ на Economix. Почти 800 000 ще изчезнат до 2030 г. В административните и техническите професии през следващите 15 години ще отпаднат 680 000 места само в Германия.
Въпреки това обаче няма да се стигне до „края на работата“, както прокламира преди 20 години икономистът и социолог Джереми Рифкин.
„Изправени сме не пред края на работата, а пред устойчиво оптимизиране на човешкия капитал, който е решаващ фактор за бъдещия растеж", пояснява Фоглер-Лудвиг. А битката за този фактор вече е започнала.
10:45 | 14.09.22 г.