Пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и на Световната банка във Вашингтон този уикенд предоставят важна възможност за централните банкери, финансовите министри и икономистите да обменят опит и да работят в сътрудничество. За съжаление, с изключение на двустранните разговори, включително и тези между Гърция и МВФ, на мястото ще са грешните хора, за да се гарантира, че срещите ще бъдат последвани от системни действия на национално, регионално и многостранно равнище, от които световната икономика се нуждае, пише в свой анализ Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg.
МВФ създаде контекста на срещите със своите публикации - особено актуализацията на своя Доклад за световните икономически перспективи (World Economic Outlook) и Доклада за световната финансова стабилност. Двата добре списани документа представят обща картина на изцеляваща се, но все още крехка и ориентираща се световна икономика със забележителни структурни увреждания. И е разумно да се допусне, че тези оценки са смекчен вариант на дискусиите зад закрити врата между персонала, между персонала и мениджърите, или между членовете на Изпълнителния съвет, представляващ 188-те държави във фонда.
Две неща от докладите ще имат особено големи последствия; и двете ще осигурят насоки за действие на по-голямата част от страните, които ще бъдат представлявани във Вашингтон.
Първо, МВФ очаква глобалната икономика да бъде по-малко променяща се и по-малко динамична, отколкото бяха очакванията от предишни доклади. По-конкретно, той очаква до голяма степен стагниращ растеж на световната икономика за 2015 г., при 3,5%, който е придружен от по-голямо сближаване в очакваното представяне на основните икономически блокове в развития свят. Най-вече прогнозата за растежа в САЩ се понижава до 3,1%, което е спад с 0,5 процентни пункта, докато перспективите в еврозоната се оживяват донякъде, до 1,5% спрямо 1,2%.
Второ, докладът за финансовата стабилност предлага актуализирана оценка на развитието на финансовия риск. Според Ел-Ериан рискът се е трансформирал и мигрира към по-малко добре регулирани (и по-малко разбрани) сегменти на сектора на финансовите услуги, като хедж фондове, мениджъри на активи и нови области на сенчестата банкова система.
И двете заключения показват рискована световна икономика - при това, без да се вземат предвид проблеми като Русия и Гърция.
Въпреки че със сигурност е добра новина, че Европа се издига, малцина биха подкрепили сближаване, което предполага по-слаба икономика на САЩ. Китай се стабилизира на по-ниско темпо на растежа и все още трябва да се справя с отделни източници на финансови излишъци. Това означава, че САЩ ще останат водещата сила на растежа на световната икономика. В същото време значителният трансфер на рискове към небанковите институции е придружен от основателните опасения за подкопаването на ликвидността на пазара във време на периоди на стрес.
За щастие МВФ е направил повече от това просто да се запознае с предизвикателствата пред световната икономика. Той също така поставя основите на една политика. Те включват необходимостта от създаване на растеж, който няма да е за сметка на другите - в края на краищата спадът в САЩ се дължи отчасти на поскъпването на долара в скритата валутна война - както и на по-добро балансиране на търсенето в световен мащаб и обновяването на финансовите регулаторни и надзорни структури.
Добрата новина за представителите на държавите във Вашингтон тази седмица е, че голяма част от основната работа вече е свършена. Лошата новина е, че дори и това няма да бъде достатъчно, за да се гарантира нужният вид координиран напредък по политиката, от който световната икономика се нуждае спешно.
03:38 | 11.09.22 г.