Последните икономически данни от еврозоната показват, че възстановяването може би е неизбежно. Каква обаче е причината за подема? Какви са пречките по пътя? И какво трябва да се направи, за да може това възстановяване да бъде устойчиво?
Непосредствените причини за възстановяване не са трудни за определяне. През миналата година еврозоната бе на ръба на W-образна рецесия (двоен спад, т. нар. Double-Dip). Когато тя наскоро попадна в техническа дефлация, Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая взе сериозни мерки и представи план за агресивно облекчаване на паричната политика, като стартира комбинация от количествени улеснения (включително закупуване на държавни облигации) и отрицателни лихвени проценти, пише в свой коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини.
Всичко това има пряк ефект върху финансовите пазари. В очакване на смекчаването на паричната политика и след като то стана факт, стойността на еврото спадна рязко, а доходността на облигациите на държавите от центъра на еврозоната, но също така и в периферията ѝ, падна до нови дъна, докато на фондовите пазари стартира стабилно покачване на цените. Това, заедно с рязък спад на цените на петрола, даде тласък на икономическия растеж.
Други фактори също подкрепят положителното развитие. Облекчената парична политика на ЕЦБ в действителност представлява субсидиране на кредитирането от страна на банките. Така се очаква фискалният спирачен ефект на политиката на строги икономии да бъде доста по-слаб през тази година, тъй като политиката на Европейската комисия е по-малко строга. А и влизането в банков съюз също ще помогне в това отношение - в резултат от последните стрес тестове и преразглеждането на качеството на вложенията сега банките разполагат с по-голяма ликвидност и повече капитал за кредитиране на частния сектор.
Вследствие на това в еврозоната е налице завръщане към растежа, а акциите в региона отново започват да се развиват по-добре, отколкото тези в САЩ. Отслабването на еврото и агресивните действия на ЕЦБ може дори по-късно през годината да сложат край на дефлационния натиск.
Въпреки това обаче по-стабилното и устойчиво възстановяване все още е изправено пред много предизвикателства, посочва експертът, известен с прозвището Доктор Дуум.
На първо място политическите рискове може да предотвратят по-нататъшния напредък, пише още Рубини. Инвеститорите могат само да се надяват Гърция да остане в еврозоната. Но трудните преговори между правителството на СИРИЗА и "Тройката" (ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд), могат да причинят нежелан инцидент - някои използват термина "Grexident", ако през следващите седмици не се постигне съгласие по финансирането на страната.
В допълнение в Испания "Подемос" – лява партия със сходен профил като СИРИЗА, може да дойде на власт. В Италия популистки и настроени враждебно към еврото партии от левия и десния спектър предизвикват премиера Матео Ренци. А Марин Льо Пен и нейния крайнодесен Национален фронт също са в добра позиция в социологическите проучвания преди президентските избори във Франция през 2017 г.
Бавният напредък по отношение на създаването на работни места и увеличаването на доходите може да насърчи завръщането на популизма срещу политиките на строгите икономии и реформи. Самата ЕЦБ прогнозира, че нивото на безработицата в еврозоната през 2017 г. все още се очаква да бъде 9,9% - значително над средното ниво от 7,2% преди избухването на световната финансова криза преди седем години. А политиките на строги икономии и умората от реформите в периферните страни от еврозоната са свързани с умората от спасителните дейности в централната част на европейския валутен съюз, което пък насърчава поддръжниците на няколко евроскептични партии в Германия, Холандия и Финландия.
Втора пречка по пътя към устойчивото възстановяване е лошото съседство на еврозоната. В Украйна, балтийските държави и дори на Балканите Русия става все по-уверена и агресивна (а санкциите срещу Русия са навредили на много европейски икономики), пише Рубини. А точно в съседство на Европа гори и пожарът в Близкия изток - неотдавнашните терористични нападения в Париж и Копенхаген и тези срещу чуждите туристи в Тунис напомнят на Европа, че стотици джихадисти могат да се върнат в тези страни от войните в Сирия, Ирак или другаде и да упражнят нови атаки на Стария континент.
Трето - политиката на ЕЦБ държи разходите по заемите на ниско ниско, но частният и публичният дълг в периферните страни като дял от БВП са високи и продължават да се увеличават, защото знаменателят при дълговото съотношение - номиналният БВП, едвам расте. Следователно устойчивостта на дълговете в средносрочен план продължава да бъде проблем за тези икономики.
Четвърто - фискалната политика остава противоречива, тъй като Германия продължава да се противопоставя на все по-шумния хор от съвети, които ѝ препоръчват да определи краткосрочни стимули за икономиката. Ето защо последиците от допълнителните мерки за икономии в периферията или значителният недостиг на обявената от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер тригодишна програма за инвестиции в размер на 300 млрд. евро няма да бъдат компенсирани от увеличаване на разходите в Германия.
Пето - структурните реформи все още се придвижват със скоростта на охлюв, което забавя потенциала за растеж. И докато структурните реформи са наистина нужни, някои мерки, като либерализацията на пазара на труда и реформата на пенсионната система, могат да увеличат значително политиката на икономии в еврозоната и по този начин допълнително да отслабят съвкупното търсене (както това се случи в Германия преди десет години при тогава въведените структурни реформи там).
И накрая – валутният съюз продължава да не е завършен. Неговата дългосрочна жизнеспособност изисква постепенното развитие на пълен банков съюз, фискален съюз, икономически съюз и в крайна сметка - политически съюз. Но процесът на по-нататъшната европейска интеграция е в застой.
Ако в края на 2016 г. в еврозоната безработицата все още е твърде висока, а годишната инфлация продължава да остава далеч под целевата стойност на ЕЦБ от 2%, а фискалната политика и структурните реформи в краткосрочен план продължават да спъват икономическия растеж, то единствен изход остава продължаването на количествените улеснения.
В действителност, при платежните баланси на периферните страни отслабването на еврото води до изравняване на дефицитите и все по-голям излишък. Германия и ядрото на еврозоната и по-рано отчитаха излишъци, а при липсата на политика за укрепване на вътрешното търсене тези излишъци продължават да се увеличават. Следователно паричната политика на ЕЦБ ще е за сметка на съседите, в резултат на което може да се стигне до търговско и валутно напрежение със САЩ и други търговски партньори.
За да се предотврати подобен развой, Германия трябва да води политика, която може да увеличи вътрешните разходи и да намали излишъка в търговското салдо на страната. А това по-конкретно значи фискални стимули, увеличаване на разходите за инфраструктура и публични инвестиции и по-бърз растеж на заплатите. Докато Германия не се придвижи в тази насока, никой не бива да се надява на по-стабилно и устойчиво възстановяване в еврозоната, пише още Рубини.
15:38 | 07.09.22 г.