На онези, които виждат в ЕС само бюрократично чудовище, вероятно им е безразлично каква ще е съдбата на Гърция. На онези, които смятат общата европейска валута за финансово грехопадение, вероятно им се иска гръцката икономика да се срине окончателно. И да повлече със себе си и еврото. Такава е гледната точка на циниците, егоистите, националистите, пише в коментар за Deutsche Welle Марсел Фюрстенау.
Откакто преди пет години избухна дълговата криза, всевъзможни сценарии обясняват надлежно какви последствия би имало всичко това за ЕС като цяло и за отделните държави-членки. Проблемът обаче е, че всички тези сценарии са чиста спекулация, защото никой не е в състояние да каже със сигурност как точно ще се развият нещата.
Съвсем реални обаче са последствията от кризата - Гърция обедня, а хората там се чувстват огорчени и ощетени. Търпението на кредиторите пък е почти изчерпано. Особено откакто в Атина на власт дойде доминираното от левицата ново правителство. Странното е, че междувременно никой не се интересува от отговорността на онези, които докараха страната до това състояние - управлявалите в продължение на десетилетия социалдемократи и консерватори. Но да се гледа назад също не помага. Крайно време е да се потърсят практични и справедливи решения, които да са в интерес на хората.
Покерът за миналото
Съдбата на европейския проект е много по-тясно свързана с Гърция, отколкото смятат мнозина. Ако не беше така, кризисните срещи на върха в Брюксел отдавна да са останали в историята. Само че играчите край европейската маса за покер знаят добре, че при лошо развитие на нещата всички те ще загубят. Държавният фалит на Гърция би означавал загуба на милиардни кредити. От всички кредитори Германия е тази, която би понесла най-сериозни щети. Затова е добре, че Ангела Меркел протяга ръка на Ципрас. И е добре, че той ѝ отвръща със същото. Първата им среща в Берлин, която се проведе вчера, остави впечатлението, че и двете страни имат волята и желанието да постигнат разбирателство, пише още Фюрстенау.
Доколкото може да се съди по онази част от срещата им, която беше достъпна за представителите на медиите, разговорът между двамата е протекъл относително хармонично. Както Меркел, така и Ципрас изтъкнаха приятелските отношения между германци и гърци след края на Втората световна война - въпреки нерадостния за Германия факт, че и до днес Гърция продължава да настоява за репарации заради извършените от нацистите престъпления.
В тази връзка Ципрас подчерта в Берлин, че ставало дума по-скоро за морално-етичен, отколкото за финансов въпрос. В същото време би било наивно да се смята, че Гърция ще се откаже да търси някакъв вид обезщетение. Но може би дипломатичният начин на изразяване ще придвижи напред решаването на големия проблем: как да се намери изход от дълговата криза, без да се изключва историческата отговорност на Германия.
Без номера
Германският канцлер със сигурност търси именно такова трайно решение. Тя знае, че правителството в Атина се нуждае от време и глътка финансов въздух. Ципрас пък е наясно, че с оглед на икономическата и политическа мощ на Германия именно Меркел е тази, която държи в ръцете си решаващия коз в покера около бъдещето на Гърция, а и на цяла Европа. Ако това убеждение сложи край на нечестните трикове, великолепният проект, наречен ЕС, би имал съвсем реален шанс.
Ципрас с право поиска да бъдат загърбени някои наложили се в миналото стереотипи. Макар че клишетата понякога могат да са полезни - като например това, че в Гърция времето винаги е хубаво. В края на пресконференцията в Берлин Ципрас закачливо заяви, че бил донесъл пролетта от Атина. И добави, че този климат би трябвало да съпровожда и отношенията между двете страни.
21:28 | 09.09.22 г.