fallback

Дефлацията – бич или благо за икономиката?

Централните банки ни плашат с риска от спадащите цени заради огромните публични дългове на правителствата, пише икономистът Един Мужагич

14:29 | 21.03.15 г. 11
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Английската централна банка многократно ни казват, че дефлацията е изключително опасна за всяка една икономика. Централните банкери, повечето икономисти и медиите говорят за понижаването на цените като за едно от най-големите бедствия, които могат да удрят едно национално стопанство.

Тази реторика е наистина зашеметяваща, като се има предвид очевидната важност на темата и възможните косвени вреди, които биха могли да нанесат на икономиката проинфлационните политики, пише в анализ за Mises Institute холандският икономист Един Мужагич. Изглежда обаче, че никой не се притеснява от по-дълбокия и по-фундаментален въпрос: има ли исторически данни, които показват, че дефлацията всъщност е ужасно нещо? Краткият отговор е не.

Поглеждайки последните цифри за брутния вътрешен продукт (БВП), инфлацията, както и данните за заетостта, бихме могли дори да кажем, че един "дефлационен куршум" е именно това, от което много икономики се нуждаят. Нека да разгледаме най-скорошните примери от реалния живот.

Япония

Страната на изгряващото слънце е единствената от развития свят, която е подложена на продължителна дефлация през последните десетилетия. Според експертите, страдащи от дефлациофобия (страх от дефлация – бел. ред.), спадът на цените е катастрофа, отчасти защото кара домакинствата да отлагат своите разходи, което пък води до свиване на потреблението, а оттам и до по-висока безработица.

В този ред на мисли икономическата картина в Япония би трябвало да се характеризира с висока безработица и, логично, много по-нисък стандарт на живот спрямо преди двадесет години, да речем. Страната на изгряващото слънце също така трябва да изостава драстично във всяко едно международно сравнение с големите икономики по отношение на иновациите.

Вместо това обаче Япония попада в най-лошия случай в топ 5 на всяка класация на най-иновативните държави в света. Същевременно потреблението се е увеличило въпреки годините на спад в цените, равнището на безработицата е по-ниско от 4%, а японските улици са пълни с магазини, които продават всичко.

Разбира се, японският опит с дефлацията може да бъде просто едно изключение от правилото. За щастие, имаме подобни сигнали и от други икономики.

В еврозоната има две страни, за които можем да кажем, че в действителност са в дефлация. В Гърция цените се понижават от началото на 2013 г., докато в Испания годишният темп на инфлацията започна да спада в края на пролетта на 2013 г., за да достигне 0% през есента на същата година. Равнището остава такова и до днес, след като за кратко през лятото 2014 г. дори премина на червено.

Гърция

Ако погледнем по-детайлно към данните за БВП на Гърция, ще разберем, че през първото тримесечие на 2013 г. той се сви със зашеметяващите 5,8%. Във всички следващи тримесечия на същата година гръцката икономика продължаваше да се свива, но скоростта, с която го правеше, се забавяше. През първото тримесечие на 2014 г. икономиката изгуби едва 0,4 на сто, като това бяха последните три месеца на отстъпление на гръцката икономика. Оттогава насам икономическият растеж се завърна, първо достигайки 0,4%, но ускорявайки се впоследствие до почти 2%. Така че икономиката започва да се възстановява, докато в същото време цените са започнали да падат.

Испания

Сходен сценарий наблюдаваме и на Иберийския полуостров. В края на януари 2015 г. Испания публикува 0,7% икономически растеж за последното тримесечие на миналата година – най-високият за последните седем години. Разглеждайки динамиката на БВП през последните години, можем да видим, че темпът на спад започна да се забавя през първото тримесечие на 2013 г., а впоследствие две тримесечия по-късно се върна към растеж. Оттогава насам испанският БВП е на зелено: от 0,2% ръст през третото тримесечие на 2013 г. до 0,7% през последните три месеца на 2014 г.

Както и в случая с Гърция, и тук можем да изтъкнем, че икономическото възстановяване съвпадна с момента на започване на понижение на цените, които в крайна сметка отчетоха дефлация.

Холандия

Поглеждайки към по-северната част на еврозоната, в Холандия потребителските цени започнаха рязко да спадат през лятото на 2013 г. Годишният темп на инфлацията се забави от повече от 3% до 1,5% само за няколко месеца, а в рамките на следващата година достигна 0%, където гравитира и до днес.

Ако хвърлим поглед обаче към безработицата, доверието на потребителите и потребителските разходи в страната за периода, виждаме същия модел като в Гърция и Испания: почти по същото време, по което темпът на инфлацията започва забавяне, потребителските разходи започват да се увеличават по-бързо, равнището на безработица отчита спад, а потребителското доверие – възход. БВП пък, който е възприеман като основният индикатор за състоянието на икономиката, започна ново покачване през третото тримесечие на 2013 г. и се върна на положителна територия през последните месеци на годината.

Ползите от спадащите цени

Защо тези промени противоречат на това, с което ни облъчват централните банкери и повечето икономисти? На първо място, общата инфлация започна да намалява главно поради нулевия или относително скромен ръст на цените на храните, например. Освен това, през последните няколко месеца значителна роля за пропадането на потребителските цени оказа и енергийната категория, и по-специално петролът.

Храните и енергията са двете категории продукти, за които хората традиционно харчат най-голяма част от доходите си. Ако те се нуждаят от по-малко средства за тези неща, те могат да отделят повече пари за други стоки и услуги. След години на увеличаване на данъците и други „атаки“ върху доходите им, хората в различните страни от еврозоната на практика започнаха да разполагат с повече пари за харчене в реално изражение. В Холандия, например, забавянето на инфлацията доведе до нещо, което холандците не бяха виждали от години: заплатите им се покачваха по-бързо от цените. И все пак, централните банкери отказват да признаят това, фокусирайки се върху опасността от дефлация и позовавайки се на историческия опит – най-вече на Голямата депресия.

Едно нещо, което знаем със сигурност за дефлацията е, че тя увеличава тежестта на дълга в реално изражение. Това несъмнено е проблем, но интересно е дали цялото това настояване, че дефлацията е бич за икономиката няма нещо общо с факта, че много правителства на Стария континент, а и не само, имат огромни публични дългове. Централните банки влизат в светлината на прожекторите, преборват се с "лошата дефлация", а правителствата имат да плащат по-малко пари в реално изражение. Всички печелят, нали?

Интересна е позицията по въпроса на легендарния бивш председател на Федералния резерв Пол Волкър. По думите му "идеята, че когато хората видят спад на цените, ще спрат да купуват няма много смисъл. И постигане на 2% инфлация всяка година означава, че след десетилетие цените ще са с повече от 25 на сто по-високи, удвоявайки се с всяко следващо поколение. Това не е ценовата стабилност към която всички се стремят. Аз просто не разбирам централните банки, които искат инфлация".

Може би централните банкери и икономистите от цял ​​свят трябва да си вземат почивка от развиването на теории за потребителските нагласи и да фокусират усилия върху реалния свят, прекарвайки малко повече време в разговори с хора като Волкър. Може би тогава ще осъзнаят, че дефлацията не е това бедствие, което си представят или ни представят.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:59 | 11.09.22 г.
fallback