В днешната глобална икономика няма по-важна цена от тази на петрола, пише за сайта project-syndicate.org Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел (Center for European Policy Studies – CEPS). Грос е работил в МВФ и е бил икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент, както и на френския премиер и на финансовия министър на страната.
Повече от 80 милиона барела се произвеждат (и консумират) дневно, а голяма част от тази продукция се търгува на международните пазари. Така рязкото спадане на цената на петрола - от около 110 долара за барел през миналата година до около 60 днес - спестява стотици милиарди долари на петролните вносители. За Европейския съюз и Съединените американски щати печалбата от поевтиняването на петрола е на стойност около 2-3% от БВП.
За Европа ползите от евтиния петрол може да се увеличат с течение на времето, тъй като договорите за доставките на газ в дългосрочен план са в значителна степен обвързани с цената на петрола. Това представлява още едно предимство за Европа, където цените на природния газ доскоро бяха няколко пъти по-високи, отколкото в САЩ, които се възползват от евтината шистова енергия.
Много наблюдатели обаче твърдят, че евтиния петрол си има и недостатък, тъй като изостря дефлационните тенденции в развитите страни, които и без това вече изглеждат затънали в капана на ниския растеж. Според тази гледна точка резкият спад в цените на петрола ще направи още по-трудно за централните банки на тези страни да постигнат равнище на годишната инфлация от 2%, което повечето от тях са си поставили като цел.
Еврозоната, по-специално, изглежда е в опасност, тъй като цените сега спадат за първи път от 2009 г. Смята се, че тази дефлация е лоша, защото увеличава бремето по обслужването на дълговете, особено в проблемните икономики от периферията на еврозоната (Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания).
Този страх обаче е неоснователен, тъй като се базира на неразбиране. Това, което е важно за обслужването на дълговете, е доходът на длъжника, а не равнището на цените. С поевтиняването на петрола трябва да се увеличи реалният доход на домакинствата. По-ниските цени на петрола улесняват силно задлъжнелите домакинства в САЩ или в периферията на еврозоната. По тази причина спадащите потребителските цени следва да се разглеждат като добър знак.
Повечето производствени предприятия също ще се възползват от по-ниските разходи за енергия, подобрявайки способността си да обслужват дълговете. Това също е от особено значение в периферията на еврозоната, където нефинансовият сектор натрупа твърде много дълг по време на кредитния бум, който предшестваше световната финансова криза през 2008 г. Освен това, въпреки че повечето от спестяванията от по-ниските разходи за енергия може първоначално да се изразят в по-високи печалби, с течение на времето конкуренцията ще принуди компаниите да прехвърлят някои от тези извънредни ползи към потребителите или служителите (под формата на по-ниски цени или по-високи заплати).
Това е още една важна последица от евтиния петрол - по-ниските цени правят по-трудно да се прецени момента, в който натискът върху заплатите става инфлационен. Тъй като сега заплатите може да се увеличат в по-голяма степен без да се подхранва инфлацията, Федералният резерв на САЩ може да забави вдигането на лихвите, което се очакваше през лятото.
Публичните финанси също трябва да се възползват от дефлацията, породена от по-ниските цени на петрола. Бюджетните приходи зависят от стойността на местното производство, не само от потреблението. Въпреки че по-ниските цени на петрола потискат потребителските цени, те трябва да увеличат производството и общия БВП.
При отсъствието на големи промени в цените на суровините индексът на потребителските цени се движи заедно с дефлатора на БВП, но това няма да е вярно тази година, тъй като потребителските цени падат, докато дефлаторът на БВП (и номиналният БВП) продължава да се увеличава. Това би трябвало да доведе до солидни държавни приходи, което е добра новина за силно задлъжнелите правителства от индустриализирания свят, но най-вече за периферията на еврозоната.
Спадът в потребителските цени, който еврозоната в момента преживява, трябва следователно да се разглежда като положително развитие за всички вносители на енергия. Периферията на еврозоната, по-специално, може да се надява на идеалната комбинация от ниски лихвени проценти, по-благоприятен обменен курс на еврото и ръст на реалните доходи в резултат на евтиния петрол. В условия на дефлация по-ниските цени на петрола изглежда, че затрудняват Европейската централна банка в постигането на целта й за 2% годишна инфлация, но в действителност са от голяма полза за Европа, особено за най-проблемните й икономики.
15:49 | 11.09.22 г.