Точно преди Алексис Ципрас да спечели изборите в Гърция, той се обърна към гласоподавателите по следния начин: “В понеделник националното унижение свършва. Спираме с изпълнението на поръчките от чужбина!”
Всеки, който се изкуши да отхвърли коментарите за националното унижение и да ги определи като гръцка ексцентричност, трябва да хвърли по-внимателен поглед на света. Една тема, която свързва Русия, Близкия Изток, еврозоната и Източна Азия – това е реториката на националното и културно унижение, пише Financial Times.
Един от първите актове на Ципрас като премиер беше да посети мемориала на гръцките партизани, екзекутирани от нацистите през Втората световна война. Този жест на национална гордост имаше за цел да припомни на избирателите героизма на нацията от миналото и да нанесе удар по Германия, която въведе “пакетът” кредитори в еврозоната.
Гръцкото правителство встъпи в длъжност, като обеща да намали дълга на страната и да прекрати мерките за икономии. Въпреки че конфликтният подход на СИРИЗА досега не направи много за постигането на тези цели, избирателите се наслаждават на шоуто на неподчинение. Рейтингите на СИРИЗА скочиха, а депозитите в гръцките банки се свиха.
Конфронтацията на Русия със Запада, точно както Атина се сблъска с кредиторите си, се подхранва от чувство за наранена национална гордост. Президентът Владимир Путин и неговото поколение лидери някога са служили на по-голяма и по-силна държава - Съветския съюз. Сега Путин настоява, че съвременна Русия трябва да бъде третирана като велика сила. Привидните причини за намесата в Украйна уж защитават националния интерес – военноморски бази, пазари и граници, но реториката на Москва кипи от чувство за национално унижение и настоява, че не може да бъде пренебрегвана.
Руснаците искат да покажат, че не могат да бъдат обект на тормоз от арогантните американци. Путин се обръща и към миналото, за да призове духовете от звездния час на своята страна - Великата отечествена война от 40-те години. Руските политици пък изтъкват руския ядрен арсенал като тотем на техния статут на велика сила и причина другите да се страхуват от тях.
Чувството за национално унижение е от централно значение и в подхода на Китай към външния свят. Учебниците по история и Националния музей в Пекин се спират на "века на унижението", който продължава от първата среща със западния империализъм през ХІХ век до поражението на Япония през 1945 г.
Президентът на страната Си Дзинпин призовава за “нов тип велики властови отношения”, като настоява Китай да се третира наравно със САЩ.
Ислямските фундаменталисти също търгуват с идеята, че западът е унизил угнетените мюсюлмани. През 2003 г. Том Фридман, колумнист в New York Times, коментира реч на Махатир Мохамед, тогава министър-председател на Малайзия, който твърди, че “единствената най-подценявана сила в международните отношения е унижението”. Фридман посочва, че това чувство е подхранило бунтовете на палестинците срещу Израел и срещу американската окупация на Ирак. Когато революциите избухнаха в Близкия Изток през 2011 г., изглежда, че много от арабските нации решиха, че трябва да отхвърлят собствените си правителства като източник на истинските причини за техните унижения. Оттогава обаче отново стана модерно да се обвиняват аутсайдерите и Запада за проблемите. Правителството на Иран и джихадистите от “Ислямска държава” се ненавиждат, но споделят една и съща реторика, която обещава да отхвърли унижението на Запада, независимо дали става въпрос за настояването на Техеран да разработва своя собствена ядрена програма, или за проповядването на радикалистите срещу западните ценности.
През годините различни теоретици и философи са писали за ролята на гордостта и унижението в човешките дела – като се започне от Жан-Жак Русо през ХVІІІ в. Изводът от това е, че решаването на международни конфликти може да включва мисли и емоции също толкова, колкото и интереси. Понякога не може да се пренебрегне чувството за национално и културно унижение, а жестовете за възстановяване чувството на национална гордост може да са сравнително малки.
18:44 | 13.09.22 г.