„Началото е половината от цялото“, предупреди преди години Аристотел. Ако това е вярно, то новото правителство в Гърция вече проигра половината от шансовете си. Началото на управлението на Алексис Ципрас не изглежда впечатляващо, а катастрофално, пише в свой анализ за германския Handelsblatt политическият наблюдател Волфрам Ваймер. По думите му грандиозното прекратяване на сътрудничеството с Тройката в петък е истински шамар в лицето на Европа.
А едва допреди няколко дни левият политически спектър в Европа изпитваше силна симпатия към младия Ципрас. Дори и социалдемократите нарекоха победата му „началото на нова ера“, която в крайна сметка да доведе до края на курса за твърдост на Ангела Меркел. След изборите Ципрас ще бъде по-умерен и ще изостави пискливата реторика за „социалния холокост" за сметка на една прагматична политика, считаха всички.
Но след само една седмица социалистите в Рим, Париж и Мадрид са ужасени от това, което в действителност прави Ципрас. Първият сериозен удар дойде с избора на партньор за коалицията. Без първоначално да проведе разговори със социалистическата партия ПАСОК или новата проевропейска партия „Потами“, в среднощна блицакция Ципрас обедини силите си точно с агресивните десни популисти. И сега в Атина заедно властват привърженици на ксенофобията, национализма и антисемитизма.
Вторият челен удар Ципрас нанесе на ЕС, след като демонстративно протегна ръце към руския президент Владимир Путин. Атина възнамеряваше да торпилира политиката на санкции в Европа, да приеме анексирането на Крим и войната в Украйна, като се надява в замяна на това на евтини доставки на газ от Москва. Новият външен министър Никос Коциас, марксистк и професор по международна политика в университета в Пирея, счита Гърция като "мост между ЕС и Русия". Иначе казано – като скрития Троянски кон на Путин.
Третата стъпка към самоизолацията Ципрас предприе със стратегията си за нарушаване на договорките за дълговете на страната. Вместо умело да пробва да договори по-добри условия за гръцкия дълг, той започна фронтална атака срещу помощниците на страната. Той възнамерява да ревизира обещаните реформи и приватизации, смело се отказва от милиардната помощна програма, обижда и последните кредитори и вдига врява за евентуално ново подстригване на дълга. При това Гърция не трябва да плаща дълговете си преди 2020 г. и - благодарение на огромните отстъпки плаща ниски лихвени проценти, каквито се полагат на страна като Германия. Бунтът срещу еврогрупата е просто недипломатичният пик на тази първа седмица на власт, след която става ясно, че очевидно Ципрас не търси добри решения, а скандал.
Може би не е никак чудно, че германските министри на икономиката и на финансите Зигмар Габриел и Волфганг Шойбле критикуваха действията на Ципрас и го призоваха да бъде "справедлив" спрямо гражданите на другите страни от еврозоната. Той не бива да прехвърля вътрешните си проблеми на други страни, заяви Габриел. Според него европейските партньори вече са предоставили на Гърция помощ от 278 милиарда евро, а това не е слаб сигнал за солидарност. Гражданите на другите държави членки, които са изработили тази сума с труда си, имат право да настояват свързаните с помощта договорки да бъдат изпълнени, каза Габриел.
Със своята „полтъргайст“ стратегия Ципрас настрои не само Габриел срещу себе си. Междувременно ЕС почти се изолира срещу искането за облекчаване на дълга.
„Гърция трябва да уважава Европа", критикува председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер политиката на новия гръцки премиер в интервю за френския вестник Le Figaro. Европа признава "страданието в Гърция", но Атина трябва да се съобрази и с "общественото мнение" в останалата част от Европа, каза Юнкер. A една промяна на курса за строги икономии и най-вече подстригване на дълга няма да се приеме от страните от еврозоната, смята той.
Така Ципрас пренебрегна свои потенциални съюзници в борбата си срещу политиката на канцлера Ангела Меркел още в първата седмица на власт. И все пак той трябва да се обърне към еврочленките в рамките на няколко дни, защото Атина се нуждае от свежи пари. За да се получи последния транш от около 7 млрд. евро от европейския финансов стабилизационен механизъм (European Financial Stability Facility – EFSF) и МВФ, трябва да бъдат изпълнени условията на кредиторите. Но Ципрас дава точно обратните сигнали. Периодът за преговори бе удължен до 28 февруари. Моментът на истината обаче наближава. Да удряш даващата ти подкрепа ръка не е мъдра стратегия, пише още Ваймер. Това доведе Ципрас до изолация.