Официалното съобщение звучи многобещаващо. Преди една година тогавашното гръцко правителство обещава на износителите възстановяване на ДДС, което те трябва да плащат за материали и междинни продукти, в рамките на 90 дни. Днес реалността е различна. „Имам клиенти, които чакат от 350 дни за възстановяването на таксите", казва пред германското списание WirtschaftsWoche експортният консултант Арис Склавунос, основател на базираната в Атина Export Academy.
Ето защо гръцките фирми започват да търсят спешни решения на проблема. „Производителите на зехтин купуват тапи за бутилките си от Португалия, тъй като при внос са освободени от ДДС", казва Склавунос. „Абсурдно е, че държавата дава такива погрешни стимули и лъжливи обещания".
Примерът илюстрира колко далече все още е Гърция от икономическото и политическото си възстановяване. Особено след парламентарните избори, при които СИРИЗА спечели историческа победа, като по този начин сигнализира за отказ от реформите. Но следващите предизвикателства вече са налице.
Наистина в шестата година от началото на кризата в Гърция се отчита известен напредък в областта на фискалната политика. Ако новият кабинет не задраска досегашните планове, през 2015 г. в публичния сектор за първи път от 40 години насам няма да се отчете дефицит. Но икономическият растеж е в застой, преди всичко защото няма износ, без който пък не е възможно устойчивото възстановяване. И нещо повече - в много области Гърция е зависима от вноса и не може да се снабдява сама. Новото правителство трябва да се погрижи спешно и за този проблем, който намира твърде малко място в обществения дебат.
Други изпаднали в криза страни успяха да обърнат тренда благодарение на бума на износа. Ирландия, Испания и Португалия вече отчитат експортни излишъци. Гърция обаче продължава да свива своя дефицит по текущата сметка. Износът на стоки и услуги в реално изражение спада до равнището от 2008 г. Нито една страна в ЕС не изнася по-малко спрямо своето БВП, отколкото Гърция, включително туристическият сектор и корабоплаването.
Икономисти от Европейската комисия изчисляват, че износът на Гърция е с една трета по-нисък спрямо стойността, която може да се очаква с оглед на брутния вътрешен продукт, размера на нейните търговски партньори и дистанцията до тях. "Ужасяващо лошо" гласи становището им за представянето на гръцката експортна индустрия.
Какви са причините? Експортният консултант Склавунос не смогва да отговори на този въпрос. Преди почти две години 49-годишният специалист започва свой собствен бизнес, след като почти две десетилетия е бил служител на германския производител на строителни материали Knauf. Сега той води курсове по експортен бизнес в своята Export Academy в атинския квартал Алимос, по средата на пътя между Акропола и старото летище Хеленикон.
Един от проблемите е липсата на големи компании. Една трета от брутния вътрешен продукт се дължи на компании с по-малко от десет служители. В Португалия този дял е 22 на сто, в Германия - 15%. Дори и ако малките предприятия имат добри идеи и намират клиенти в чужбина, често страдат от липсата на финансиране. „Банките не са готови да финансират малки и средни предприятия", отбелязва Склавунос. А малкото по-големи компании, които получават кредити, плащат за тях много повече, отколкото европейските им конкуренти. За последните четири години гръцките фирми са плащали с три процентни пункта повече за кредитите си спрямо средното равнище за еврозоната, се казва в анализ на Европейската централна банка.