От началото на януари спадът на цените на петрола продължи и на този фон бе твърде поучително да се наблюдават различните реакции на три правителства, чиито страни търпят огромни загуби и могат да се превърнат в главните международни събития на 2015 година, пише в свой анализ за Washington Post Джаксън Дил.
Така например президентът на Венецуела Николас Мадуро пропусна обращението си към нацията и отчаяно се отправи на международна обиколка, за да търси кредити и обещания за повишаване на цените до 100 долара за барел. Той не получи нито едното, нито другото, а в родината му дори тръгнаха слухове, че след завръщането оставането му на власт е под въпрос.
Отговорът на Владимир Путин бе хладнокръвен. Неговите министри обявиха драстично орязване на държавните разходи с изключение на парите за отбрана. Междувременно проруските сили в Източна Украйна предприеха ново настъпление.
Иранският външен министър пък енергично се ангажира в преговорите по ядрено споразумение, което трябва да доведе до отмяна на американските санкции. Последва спор в Техеран между президента и върховния лидер по въпроса дали Иран трябва да продължи да се отваря за света или пък да премине към военновременна "икономика на съпротивата".
Тези действия са показателни за това, че Вашингтон е заложил на евентуалните последици от трайния спад на цените за Венецуела, Русия и Иран, които създават не малко проблеми и силно зависят от износа на енергийни ресурси, осигуряващ им от 68 % до 95 % от външните приходи. Венецуела се оказа на ръба на политическата бездна. Путин ще се опита да предотврати вътрешни вълнения с по-силна външна агресия. А Иран ще бъде изправен пред съдбоносен избор между това дали да се обърне за помощ към САЩ и Европа или пък съзнателно да изпадне в изолация и да вземе мерки за строги икономии.
Разбира се, и други страни ще пострадат от загуби на петролните приходи. Само че в случая с тези три държави става дума за това, че поскъпването на петрола засили техните геополитически амбиции и финансира безпринципното им поведение. Путин, който се опитва да възроди московската съветска империя, започна две военни интервенции към съседни държави за последните шест години.
Иран, който пък се стреми да постигне хегемония в Близкия изток, води скъпоструващи войни в Ирак и Сирия, а междувременно изгражда структура, необходима за производството на ядрени оръжия.
Надеждата на Венецуела да създаде антиамерикански блок в Латинска Америка доведоха до това, че тя доставя всеки ден по 200 000 барела петрол при силно субсидирани цени на 13 страни, включително и на Куба.
Във венецуелската столица Каракас най-ясно може да се види силният спад на приходите (от петрола). Там хората се редят часове наред на опашки пред държавните хранителни магазини, от чиито рафтове изчезват продоволствени и други стоки от първа необходимост. С валутни резерви от едва 20 млрд. долара и дълг от 50 млрд. долара само към Китай, Венецуела изглежда ще бъде принудена да избира или да се откаже от петролните благодеяния, или да обяви неплатежоспособност, или пък да умори от глад собственото си население до такава степен, че да го накара да се вдигне на бунт.
В неотдавнашен анализ агенция Moody's заключи, че правителството на Мадуро няма да може да плаща вноса на продукти от първа необходимост и да обслужва дълговете си като това ще стане почти без значение какви мерки взема. Подкрепата за Мадуро е малко над 20%, а опозицията подготвя поредните протести. При това положение не е учудващо, че венецуелците започват да си спомнят предишни преврати и народни бунтове и да се готвят за най-лошото.
Настроението в Москва изглежда е по-спокойно. Със стабилната подкрепа на руснаците и милиардите долари валутни резерви Путин е в относително добра позиция да изкара тази лоша година. При все това жизненият стандарт на милиона държавни служители, включително на учители и работници от здравеопазването, ще спадне рязко заради обявените миналата седмица орязвания на бюджета, а регионалните правителства, сред които и на неспокойния кавказки регион, ще бъдат лишени от средства.
Именно поради това е показателно, че военните бяха изключени от плана за строги икономии. Западни наблюдатели приемат почти като нещо подразбиращо от само себе си, че Путин ще използва национализма, за да намаляване на натиска, породен от икономическите проблеми. Това може да означава продължаване на военните действия в Украйна, а вероятно и на други места в Евразия. Алтернативата - мирно уреждане, което се очаква да доведе до смекчаване на западните санкции, би изисквала Путин да се откаже от амбицията да върне Украйна под господството на Кремъл. Тази отстъпка може да се окаже по-опасна за режима му, отколкото задаващата се рецесия.
Най-интригуващият отговор на кризата с цените на петрола се очаква от Иран. Президентът Хасан Рохани на 4 януари изложи позицията на едната от страните в спора вътре в иранското ръководство. Икономиката на Иран, заяви той, "не може да се развива в изолация от останалия свят." Оттук и изглежда доста по-сериозните действия на министъра на външните работи Мохамад Джавад Зариф, който миналата седмица в Женева води допълнителни преговори по ядреното споразумение с държавния секретар на САЩ Джон Кери.
Отговорът на коментарите на Рохани дойде няколко дни по-късно и той бе даден от върховния водач Али Хаменей. Той заяви, че не може да се вярва на Запада, че ще отмени санкциите.
Върховният лидер заяви, че Иран може да преуспява в условия на затворена "икономика на съпротивата". Вероятно последиците от няколко месеца на строги икономии в страната ще променят гледната точка на Хаменей. Във всички случай отговорът на Иран на петролната криза тази година ще определя хода на събитията в Близкия изток.
БТА
03:40 | 14.09.22 г.