Войната с радикалния ислям

Френският министър-председател Манюел Валс не използва метафора, когато заяви, че Франция е във война срещу радикалния ислям. Всъщност това е истинска война и презрените атентати в Париж са част от нея. И все пак и тук, както и в повечето войни, става дума за нещо много повече от религия, фанатизъм и идеология. Става дума също така и за геополитика, а решението в крайна сметка трябва да се търси също в геополитиката, пише в свой анализ за Project Syndicate Джефри Сакс, професор по устойчиво развитие, здравна политика и управление, както и директор на Института за Земята към Колумбийския университет. 

Престъпления като тези в Париж, Ню Йорк, Лондон и Мадрид - атаки срещу безброй кафенета, молове, автобуси, влакове и нощни клубове, са обида за основните човешки ценности, защото невинни хора са убити умишлено, за да се всява страх в обществото. Ние обикновено декларираме атентатите като актове на безумци и социопати и самата идея, че може да има обяснение, което е извън лудостта на извършителя, ни се струва отблъскваща.

Въпреки това в повечето случаи корените на тероризма не са лудост. В повечето случаи става дума за акт на война, дори и да иде реч за война от безсилните, а не от легитимни държави и техните армии. Ислямският тероризъм е образ, разширение, на днешните войни в Близкия изток, смята Сакс. По думите му намесата на външни сили ще превърне тези отделни войни в единна регионална война, която постоянно променя формата си, разширява се и става по-жестока.

От гледна точка на джихадистите, както тя може би се възприема и от американски или френски мюсюлмани в тренировъчните лагери в Афганистан, Сирия и Йемен, ежедневнието е оформено от крайно насилие. Смъртта е вездесъща, много често в резултат на бомби, безпилотни самолети и войници от САЩ, Франция и други западни сили. А жертвите често са невинни "странични щети", като къщи, сватби, погребения и църковни събрания.

Хората на Запад не искат да признаят, и най-вече отказват да повярват, че техните лидери безсрамно погубват живота на мюсюлманите от поне един век насам - в безброй войни и военни конфликти, произтичащи от преобладаващата за Запада власт.

Какво послание са получили мюсюлмани от водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г.? Около 100 000 цивилни иракчани, по много консервативна оценка, са били убити във война, която се основава на вероятно фалшив претекст. САЩ никога не се извиниха, да не говорим пък че не признаха избиването на цивилни граждани.

Друг пример според Джефри Сакс е Сирия, където една гражданска война, която е била подхранена и от САЩ, Саудитска Арабия и други съюзници, е коствала животите според някои оценки на 200 000 сирийци. 3,7 милиона души бяха принудени да напуснат страната, а 7,6 милиона са били разселени в рамките на собствената си страна.

От 2011 г. ЦРУ и съюзниците на САЩ предоставят оръжия, пари и обучители и се опитват да свалят президента Башар Асад. За САЩ и техните съюзници войната едва ли е нещо повече от битка, за да се отслабят покровителите на Асад - Иран и Русия. А сирийските цивилни са деградирани до пушечно месо, пише Сакс.

Дълго преди да е имало ислямски тероризъм на Запад, Обединеното кралство, Франция и САЩ залагаха на дипломатически шикалкавения и преврати, войни и тайни операции в Близкия изток, за да утвърдят и да потвърдят политическия контрол на Запада в региона.

Историците познават тази нещастна история, която повечето хора в западния свят не познават (не на последно място, защото много интервенции са били извършвани тайно). След падането на Османската империя преди век западните сили по най-различни причини се опитваха да контролират Близкия изток, включително чрез контрол на добива на петрол, достъп до международните морски пътища, сигурността на Израел  и геополитически спорове с Русия в Египет, Сирия, Ирак и Иран.

Днес Съединените щати поддържат над 20 военни бази в шест страни в региона (Афганистан, Бахрейн, Джибути, Обединените арабски емирства, Оман и Турция) и имат сериозно военно присъствие в много други страни, като например Египет, Кувейт, Катар и Саудитска Арабия. Те са снабдили с оръжия и обучили муджахидините в Афганистан, за да се бият срещу СССР, (и така всъщност са дали началото на предшествениците на Ал Кайда); подклаждали са войната между Ирак и Иран през 1980; нахлуха в Ирак през 2003 г.; и от  2011 г. насам се опитват да свалят Асад.

Фактът, че терористичните атаки на джихадисти на Запад са сравнително ново явление и се случват от около 20 години, вероятно се дължи на факта, че те са неволен негативен ефект от външнополитическа дейност ("Blowback").

С няколко изключения страните, в които са били извършени нападенията, са участвали в периода след 1990 г. в ръководените от Запада военни операции в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. Самите терористи също оправдават своите действия с политически мотиви. Изявленията на терористите обикновено се предават само за кратко. Факт е обаче, че почти всяка терористична атака на Запада или срещу западни посолства и служители е била придружавана от послания, че е извършена в отговор на западна намеса в Близкия изток. Терористите в Париж посочиха като причина френските мисии в Сирия.

Искам да стане абсолютно ясно, че действията на западните страни по никакъв начин не оправдават ислямския тероризъм, категоричен е Джефри Сакс. Но позоваването на тези мерки има за цел да илюстрира това, което ислямският тероризъм на Запада представлява за самите терористи - насилието в Близкия изток. Западът е допринесъл значително за създаването на този фронт, като е въоръжавал предпочитани от него актьори, започвал е локални войни, и е предизвикал смъртта на безброй цивилни, допълва още той.

За да се сложи край на тероризма на радикалния ислям, то войните на Запада  за контрола в Близкия изток трябва да бъдат прекратени. За щастие ерата на петрола постепенно се приближава към своя край. Според Сакс хората трябва да ускорят този край - от съображения като изменението на климата населението на Земята трябва според него да остави повечето от изкопаемите горива в недрата на планетата.

Другите традиционни мотиви за военна намеса от страна на Запада са загубили своята валидност. Обединеното кралство вече не трябва да  гарантира сигурността на търговските пътища към колониална Индия, а САЩ не се нуждаят от пръстен от военни бази, за да се защитават от Съветския съюз в залива.

Така че, според Сакс, сега е крайно време Западът да остави арабския свят да се управлява и развива самостоятелно, без да има военна намеса. А и по думите му има достатъчно причини да се смята, че самостоятелно управляващ се арабски Близък изток ще взема по-разумни решения и ще стане мирен глобален партньор в областите на науката, културата и развитието – както е били и в миналото.