Ел-Ериан: Гърция може да се учи от Бразилия и Аржентина

Вероятността неизпитана и крайна лява партия да вземе властта на гръцките парламентарни избори в неделя предизвиква разпродажби на пазарите. Кредиторите се изнервят заради перспективите пред страната, особено за нейната валутно-курсова стабилност и способността да обслужва своя дълг.

Лидерът на партията реагира, опитвайки се да обрисува по-успокоителна картина за бъдещето под управлението на новото правителство. Но неговите опити не успяват, рискувайки да предизвикат самосбъдващи се икономически и финансови размествания.

Гърция през 2015 г.? Не, пише за Bloomberg View икономическият съветник на застрахователния гигант Allianz Мохамед Ел-Ериан. Такава бе ситуацията в Бразилия преди президентските избори през октомври 2002 г., когато Луис Инасио Лула да Силва поведе в социологическите проучвания, което в крайна сметка се трансформира в безапелационна победа за неговата Работническа партия.

Очаквайки подобно развитие, пазарите оцениха доста високо вероятността за фалит. След като цените на облигациите спаднаха рязко, доходността се изкачи доста високо и достъпът на Бразилия до пазарите почти изчезна. Банковите депозити също бяха поставени под натиск, тъй като валутата поевтиня скоростно, поставяйки икономическата и финансовата стабилност на страната под допълнителен натиск.

Постепенно Бразилия се доближи до изпадането в ликвидна криза, причинена от пазара, която можеше да се превърне в криза на платежоспособността, която пък да провали икономиката за години напред.

Цените на всички финансови активи се покачиха, тъй като Лула предприе относително ортодоксален подход за управление на икономиката. Той предприе мерки, които бе описал подробно преди изборите – програма, за която повечето инвеститори или не бяха чували, или просто отказваха да приемат.

В следващите години завръщането на финансовата стабилност бе придружено от един от най-силните периоди на икономически растеж, понижение на бедността и увеличена възвръщаемостта за инвеститорите.

Както показват последните социологическите проучвания в Гърция, крайната СИРИЗА, която е против мерките за строги икономии, води преди вота на 25 януари. Гръцките пазари показват част от поведението, характерно за тези в Бразилия през втората половина на 2002 г. Държавните рискове, измерени чрез спреда по правителствените облигации, се изстреляха, успоредно с коментарите за евентуално преструктуриране на дълговете и разпад на валутния курс.

Нещо повече – опитите от страна на лидера на партията Алексис Ципрас да успокои пазарите към този момент не успяват поради три причини – предишната реторика на Ципрас, местната политическа програма, която включва потенциално вредни препратки по адрес на Германия, и по-големия европейски феномен, замесващ възхода на „неконвенционалните“ политически партии.

Основният проблем в Гърция се задълбочава, разбира се. Това е важно за политическия подход и институционалната настройка дотолкова, че въпреки големите жертви на гръцкия народ, те не успяха да доведат до икономически растеж, да създадат работни места и да намалят бедността. В резултат на това умората сред гражданите и политическата класа се увеличи, но с по-непредвидими последици за бъдещето на страната.

Напускането на еврозоната (т.нар. Grexit) е само една от тези възможности, макар че тя не бе защитавана от Ципрас в последно време. Вместо това той предпочита предоговаряне с европейските партньори на Гърция, което би облекчило политиките за строги икономии и би разхлабило някои от условията по дълга, успоредно с предоставянето на допълнително финансиране. Тези предположения се очаква да поставят страната в по-добра позиция за изпълнение на структурните реформи, нужни за нов тласък на трайните двигатели на растежа и за създаването на работни места.

Ето тук се озова Бразилия след особено трудния период през 2002-2003 г. Чрез развитието на по-устойчив и оттам – по-правдоподобен политически микс, тя стимулира възстановяването на връзките както с местните, така и с чуждите инвеститори. Ако СИРИЗА спечели изборите, което до голяма степен не е сигурно, може да последва подобно развитие и за Гърция, ако партията последва пътя на Лула и ако пазарите предоставят достатъчно възможности.

Но Бразилия не е единственият случай в историята на Латинска Америка, който е релевантен със случващото се в Гърция днес. Другият случай е Аржентина през декември 2001 г. Комбинацията от лошо икономическо управление и пазарни сривове изхвърлиха страната от валутно-курсовото споразумение, по силата на което Аржентина бе вързала песото към американския долар.

Последва каскада от неплащания по редица задължения, успоредно с дълбока рецесия, чието наследство продължава да подкопава перспективите пред страната. Наистина, Аржентина трябва да служи като напомняне за Гърция относно значението на минимизирането на вероятността от неподготвено и безконтролно излизане от валутния режим, което жестоко би нарушило нейните финансови взаимоотношения и сериозно би подкопало функционирането на нейната икономика.

Подготвяйки се за евентуална роля в следващото правителство, СИРИЗА трябва да допълни своя акцент върху правилното управление на икономиката в рамките на еврозоната чрез работа при закрити врата върху механизмите на евентуален изход, ако се окаже, че подобно събитие е неизбежно.

Като допълнение към внимателните и подробни вътрешни подготовки за План Б за алтернативни валутни и платежни режими, това ще изисква ясна комуникация относно една алтернативна икономическа визия за страната. Това също така ще изисква провеждането на ранна координация с европейските партньори, включително бърза промяна на някои варианти от Споразумението за асоцииране с Европейския съюз, което би позволило на Гърция да продължи да има преференциален достъп и взаимодействие с ЕС.