Кризата в Европа навлиза в нова, по-критична фаза

Още от избухването на кризата в Европа в края на 2009 г. Гърция се намира близо или директно в центъра ѝ. Тя беше първата страна, която се нуждаеше от спасителен план, и получи такъв през май 2010 г. Това е предмет на постоянни дебати за евентуалното ѝ напускане на еврозоната, пише Economist.

Тя е единствената страна в еврозоната, чийто държавен дълг беше преструктуриран. На 29-и декември гръцкият парламент не успя да избере президент, което доведе до ранни предсрочни избори, насрочени за 25-и януари.

Кризата навлиза в нова, изключително опасна фаза, и за пореден път Гърция се намира в центъра на бурята.

Фондовият пазар в Атина отчете спад с почти 5% за ден, банковите акции поевтиняха още повече, а годишните облигации достигнаха нов връх за 2014 г. от 9,5% (или само 7 процентни пункта над тези на Италия). Причината за това се оказаха социологически проучвания, които сочат победа на изборите са Сириза, партията, водена от Алексис Ципрас.

Въпреки че заяви, че иска Гърция да остане в еврозоната, Ципрас иска да се откаже от по-голяма част от условията, свързани със спасителния план за Гърция. Той настоява за край на строгите икономии, на съкращенията на минималната работна заплата и публичните разходи. Такава програма изглежда, меко казано, необичайна на фона на продължаващото членство на Гърция в еврозоната.

Ранните избори вероятно ще доведат до политическа криза в страната. Какво ще се случи след това не е съвсем ясно. Инвеститорите обаче се обзалагат, че Италия, Испания и Франция ще се сблъскат с хаоса, който видяхме в Атина, и ще заложат на строгите икономии, които германският канцлер Ангела Меркел им препоръча.

Но все още е трудно да се повярва, че гръцката криза няма да отприщи проблеми в други части на еврозоната, не на последно място защото препоръките на Меркел очевидно ще донесат повече вреди, отколкото ползи, пише Economist.

Според изданието политиката на Сириза представлява явно противоречие и в най-лошия случай - безразсъден популизъм. От една страна Ципрас отрича някогашната си враждебност към еврочленството на Гърция и смекчава по-екстравагантните си обещания.

От друга обаче все още мисли, че може да се откаже от условията, наложени от кредиторите на Гърция в замяна на два последователни спасителни плана. На теория първичният излишък може да помогне на страната да се отърве от дълговете си, защото вече е независима от притока на капитали. Но гръцката икономика има да извърви дълъг път докато възстанови изгубената си конкурентоспособност.

Същевременно продължаващите слаби икономически резултати на еврозоната представляват голям натиск за единната валута. В краткосрочен план държавите кредитори отхвърлят всички предложения за по-нататъшни парични и фискални стимули.

Още по-лошото е, че инфлацията е толкова опасно ниска, че еврозоната е заплашена от години дефлация и стагнация - сценарий, който обезпокоително напомня за Япония през 90-те години. Лидерите на континента до голяма степен са успели да прокарат структурните реформи, които могат да направят по-конкурентни нейните икономики. Но когато избирателите не виждат надежда, те са склонни да гласуват за популисти, и то не само в Гърция.

С настъпването на 2015 г. повечето европейски лидери предположиха, че кризата вече е зад гърба им. Изборите в Гърция обаче показаха, че е рано за подобни надежди. Популистките партии са против еврото и продължават да печелят популярност в много страни.