Често срещана заблуда е, че еврозоната е паричен съюз без политически съюз. Това виждане обаче отразява дълбоко неразбиране на понятието паричен съюз. Паричният съюз е възможен единствено благодарение на вече постигната значителна интеграция между държавите от Европейския съюз, а споделянето на единна валута засилва тази интеграция, пише в обзорен материал за Project Syndicate президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Investor.bg публикува анализа на Драги с разрешението на Project Syndicate.
Ако европейският паричен съюз се оказа по-устойчив, отколкото мнозина смятаха, причината е именно, че онези, които се съмняваха в него, недооцениха това политическо измерение. Те подцениха връзките между неговите членове, колко много са вложили всички те и желанието им да се обединят, за да решават общи проблеми в решаващ момент.
Ясно е обаче също, че нашият паричен съюз все още не е завършен. Такава беше констатацията, която направиха преди две години така наречените „четирима председатели“ – председателят на Европейския съвет в тясно сътрудничество с председателите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата. И макар че в някои области е постигнат значителен напредък, в други остава още работа.
Какво обаче означава да бъде „завършен“ един паричен съюз? Преди всичко това означава да се осигурят такива условия, които правят страните по-стабилни и проспериращи, отколкото биха били, ако не бяха членки. За тях трябва да е по-добре да участват в съюза, отколкото да останат извън него.
При други политически съюзи ролята на спойка изпълнява силна обща идентичност, но често за нея допринасят и постоянни бюджетни трансфери между по-богатите и по-бедните райони, които постфактум изравняват доходите. В еврозоната не се предвиждат подобни еднопосочни трансфери (действително, трансфери съществуват като част от кохезионната политика на ЕС, но те са ограничени по размер и преди всичко имат за цел да подпомогнат процеса на „догонване“ в страните и регионите с по-ниски доходи). Това означава, че трябва да намерим друг начин да гарантираме, че за всяка от държавите е трайно преимущество да бъде членка на еврозоната.
Това предполага основно две неща. Първо, трябва да създадем условия всички държави да просперират сами по себе си. Всички членки трябва да могат да се ползват от съпоставими преимущества в рамките на единния пазар, да привличат капитали и да създават работни места. Освен това те трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да реагират бързо на краткосрочни сътресения. Всичко се свежда до структурни реформи, които насърчават конкуренцията, намаляват излишната бюрокрация и засилват приспособимостта на трудовите пазари.
Досега решението за провеждане на такива реформи беше до голяма степен прерогатив на отделните държави. В съюз като нашия обаче те несъмнено представляват общ интерес. Държавите от еврозоната зависят една от друга, за да постигат растеж. И което е още по-важно, ако отсъствието на структурни реформи доведе до трайно раздалечаване в рамките на паричния съюз, се надига заплахата за отделяне на държави от него, от което в крайна сметка страдат всички членки.
Стабилността и благоденствието в еврозоната зависят от просперитета на всички държави в нея. Ето защо има важни основания за повече споделяне на суверенитет в тази област – за изграждане на действителен икономически съюз. Това е нещо повече от засилване на съществуващите процедури. То означава да управляваме заедно, да преминем от координиране към съвместно вземане на решения и от правила към институции.
Второто следствие от отсъствието на бюджетни трансфери е, че държавите трябва да влагат повече в други механизми, чрез които споделят цената на сътресенията. Дори при по-гъвкави икономики вътрешните корекции винаги ще се извършват по-бавно, отколкото ако страните биха имали собствен обменен курс. Затова споделянето на риска е от съществено значение, за да не се допусне рецесиите да причинят трайни вреди и да засилят икономическото раздалечаване.
Важна част от решението е да се подобри частното споделяне на риска посредством задълбочаване на финансовата интеграция. Истината е, че колкото по-малко публично споделяне на риска искаме да имаме, толкова повече частно споделяне на риска ни е нужно. Банковият съюз на еврозоната трябва да изиграе ролята на катализатор, насърчавайки задълбочаването на интеграцията в банковия сектор. Споделянето на риска обаче е свързано и с увеличаване на дълбочината на капиталовите пазари, особено на пазара на акции, поради което е необходимо да напреднем бързо към съюз на капиталовите пазари.
Все пак трябва обаче да вземем под внимание решаващата роля на фискалните политики в един паричен съюз. Единната парична политика, която е съсредоточена върху ценовата стабилност в еврозоната, не е в състояние да реагира на сътресения, засягащи единични страни или региони. Затова, за да се избегнат продължителни локализирани икономически спадове, особено важно е националните фискални политики да изпълняват стабилизиращата си роля.
За да могат да действат националните фискални стабилизатори, правителствата трябва да бъдат в състояние в моменти на икономически сътресения да заемат средства на достъпна цена. Здравата фискална рамка е задължителна за постигането на тази цел; освен това тя предпазва държавите от ефекта на разпространение. Опитът от кризата обаче показва, че в моменти на екстремно напрежение на пазарите дори първоначално стабилната фискална позиция може да не осигури абсолютна защита от ефекта на пренос.
Това е още една причина, поради която ни е нужен икономически съюз. Ще намалее вероятността пазарите да реагират негативно на временно по-високи дефицити, ако имат по-силно доверие в перспективите за бъдещ растеж. Като обвързва правителствата да извършат структурни реформи, икономическият съюз осигурява доверието, че държавите могат наистина да преодолеят задлъжнялостта си.
В крайна сметка икономическата конвергенция между държавите не може да бъде само критерий за допускане до членство в паричния съюз или условие, което да се изпълнява само в част от времето. Тя трябва да бъде условие, което да се изпълнява през цялото време. Поради тази причина, за да бъде завършен паричният съюз, ще трябва в крайна сметка да задълбочим още повече своя политически съюз и да регламентираме правата и задълженията в него в нов институционален ред.
Copyright: Project Syndicate, 2014
Каква беше 2014 г. според Вас? Кои са ключовите събития и какви са очакванията Ви за следващата година? Какво ще движи пазарите?
Пишете ни на info@investor.bg c Вашите мнения. Най-интересни от тях ще публикуваме в Investor.bg. Очакваме Bи!
13:28 | 06.09.22 г.