Мохамед Бази е професор в New York University и бивш главен редактор за Близкия изток в списание Newsday. В момента той пише книга за прокси войните между Саудитска Арабия и Иран. В статия за Ройтерс той излага своята гледна точка за поведението на Саудитска Арабия и причините за отказа на страната да намали добива на петрол.
През 1973 г. египетският президент Анвар Садат отиде на тайно посещение в саудитската столица Риад за среща с крал Фейсал. Садат се подготвяше за война с Израел и се нуждаеше Саудитска Арабия да използва своето най-мощно оръжие: петрола.
До тогава крал Фейсал не е бил склонен арабските страни от Организацията на страните производителки на петрол (ОПЕК) да използват „петролното си оръжие“. Но със започването на израело-арабската война от 1973 г., арабските производители вдигнаха цените, намалиха добива и наложиха ембарго на петролния износ, за да накажат Съединените щати за подкрепата им към Израел. Без Саудитска Арабия това ембарго нямаше да стигне далеч.
Днес Саудитска Арабия отново използва своето „петролно оръжие“. Вместо да вдига цените и да намалява добивао, страната прави обратното. При световния спад на петролните цени от юни, кралството отказа да намали добива, което би помогнало на цените да се вдигнат. Вместо това саудитците спряха ОПЕК от намаляване на добива при последната среща на картела на 27 ноември.
Последствията от саудитската политика са невъзможни за игнориране. След две години на стабилни цени между 105 до 110 долара за барел сортът Брент спадна от 112 долара за барел през юни до около 55 долара във вторник. „Каква е причината САЩ и някои съюзници на САЩ да искат да свалят цената на петрола?“, попита реторично президентът на Венецуела Николас Мадуро. Отговорът му: „За да уязвят Русия“.
Това е донякъде вярно, но залогът на Саудитска Арабия е много по-сложен.
Кралството има две основни цели в последната си петролна война. То се опитва да притисне и да изтласка от пазара американския добив на шистов петрол, който изисква по-високи цени, за да бъде конкурентен с конвенционалния добив. В по-широк план, целта на саудитците е да накажат два конкурента – Русия и Иран заради подкрепата им за режима на Башал ал Асад в сирийската гражданска война. Откакто започнаха вълненията в Сирия през 2011 г., регионални и световни сили водят прокси (война, започната от велика сила, която не иска да се намесва пряко - бел. ред.) битки там.
Докато Саудитска Арабия и Катар въоръжават голяма част от сирийските бунтовници от Сирийската свободна армия, режимът в Иран, и в по-малка степен Русия, осигуряват оръжията и средствата, които задържат Асад на власт.
От американската офанзива в Ирак през 2003 г. традиционните властови центрове в арабския свят - Египет, Саудитска Арабия и други страни от Залива, стават все по-нервни от нарастващото влияние на Иран. То се изразява в неговите ядрени амбиции, влиянието му над иракското правителство, подкрепата му за военните групировки Хизбулла и Хамас и съюзът му със сирийския диктатор.
Конфликтът в момента е истинска прокси война между Иран и Саудитска Арабия, която се разиграва в региона. И двете страни разглеждат съперничеството помежду си като конфликт, в който победителят прибира всичко. Ако шиитската организация Хизбулла вземе превес в Ливан, тогава сунитите в Ливан и техните покровители в Саудитска Арабия ще отбележат загуба спрямо Иран. Ако предвожданото от шиити правителство на Ирак заздрави позицията си и контрола си над Ирак, тогава Иран ще е спечелил още една победа.
Днес династията на Сауд се е заела да подкрепя съюзниците си в Бахрейн, Йемен, Сирия и където още се страхува от злонамереното влияние на Иран. А кралството отвръща на удара на Иран и на Русия със своето най-ефективно оръжие. Русия и Иран са силно зависими от стабилните цени на петрола. Според множество прогнози, Русия се нуждае от цена около 100 долара за барел, за да изпълни бюджета си. Иран, който е под по-сериозни западни санкции и е в икономическа изолация, се нуждае от дори по-високи цени. Иран вече е понесъл икономически удар от саудитските действия. На 30 ноември, като резултат от решението на ОПЕК да не намалява добива, иранският риал поевтиня с близо 6% спрямо долара.
Кралството смята, че може да се предпази от ефекта на променящата се цена. Винаги може да увеличи добива на петрол, за да компенсира спадащите цени или може да омекоти удара, възползвайки се от част от своя огромен резерв в чуждестранна валута, възлизащ на 750 млрд. долара.
Въпреки това Саудитска Арабия играе опасна игра. Има малко доказателства, че авторитарни режими като Русия и Иран ще променят поведението си под икономически натиск. Дори по-лошо, саудитската политика може да се обърне срещу тях, правейки Русия и особено Иран непримирими срещу саудитското влияние в Близкия изток.
С продължаващите прокси войни в Сирия и Ирак, Саудитска Арабия рискува да започне петролна война с Русия и Иран. Това е война, която кралството може би ще спечели в краткосрочен план, но както религиозните конфликти, действията на саудитците рискуват да разпалят пожар, който да излезе извън контрол.
17:16 | 11.09.22 г.